Защо пророчествата относно Израел станаха наистина актуални едва през 20-ти век? Защо Израел се възроди именно през 20-ти век и тогава започна масовото му заселване?
Колкото и парадоксално да звучи, причината се крие в глобалната световна криза.
Каква може да бъде връзката между тези, на пръв поглед абсолютно несвързани, явления?
За начало, нека се върнем във Вавилон по времето на Авраам, в онези времена, когато се е случила първата в историята световна криза.
По-правилно е да се каже, че е била регионална, а не световна криза. Но все едно, същността ѝ няма да се измени от това . Тогава, за първи път в историята е възникнала ситуация, при която в резултат на вътрешен, а по-точно на социален фактор, е била разрушена цялата цивилизация, а не само селището, града или държавата. Откъс от книгата на В. Хачатурян „Съдбата на човечеството“:
Още веднъж ще повторим, че тя не е била финансова или политическа криза, а именно социална. Следователно, това е първият случай, когато развит социален организъм е престанал да функционира вследствие на вътрешни проблеми. Става дума за криза в отношенията между членовете на обществото, вследствие на естественото нарастване на потребностите (егото).
Авраам се опитал да помогне на вавилонците да се справят със създалата се ситуация. Той им предложил своята методика за преодоляване на кризата, но вавилонците решили, че за тях ще е по-лесно да се разпръснат по цялата земя…
Оттогава са изминали около 3800 години. Човекът се е разселил по цялата планета и няма накъде да ходи повече. Светът е станал глобален и интегрален. Разразилата се глобална криза ще разтресе планетата. Ако във Вавилон е ставало дума за регионална криза, то днес ние се намираме на прага на планетарна катастрофа.
Всичко, което се случва днес, не е случайност или каприз на съдбата. Намираме се под управлението на природните закони. Проблемът е, че за разлика от Авраам, ние не познаваме тези закони. Той не само ги е знаел, но и се е съобразявал с тях. Наивно си мислим, че световната криза е възникнала в резултат на някакви грешки. Авраам е знаел, че тя е неизбежна. Затова е и отправил към бъдещето методиката си за адаптация на човека към обкръжаващия го свят, чрез създадения специално за тази цел народ.
Независимо от това авторитетно мнение, си даваме сметка, че версията, която повтаряме в тази книга вече не за първи път, наймалкото изглежда необичайна. Здравият разум ни подсказва, че мястото на тази история е в раздела за източни митове и легенди. Но все пак има един факт, който няма как да подминем. Става дума за появата в средата на 20 век на държавата Израел.
Ще трябва да се съобразяваме с този факт, още повече, че това събитие, случило се през 1948 г., е било предречено от кабалистите още преди около 2500 години!
Няколко думи относно предсказанията. Както е известно, това е неблагодарна работа. Предсказанията почти никога не излизат от категорията на прогнозите, освен ако не става въпрос за тази за времето, и то за не повече от седмица напред. Що се касае за дългосрочните предсказания, те практически винаги изискват дешифриране и интерпретация, както в случая с Нострадамус.
В този смисъл библейските пророци се открояват, тъй като предсказанията им се сбъдват.
Как им се отдава това? Кабалистът М. Лайтман[124]Михаел Лайтман (род. 1946 г.) – основател и президент на Международната Академия по Кабала и ARI institute го обяснява така:
Няма какво да добавим или съкратим.
Следователно, не става дума за особена интуиция или мистично озарение.
За съжаление, подобно на древните вавилонци, продължаваме да строим живота си само на база здравия разум или вестникарските хороскопи. Не се учим от печалния опит от древността, когато неочаквано за тях, империята на вавилонците се е разрушила. Не се учим и от съвременния си опит, когато неочаквано за съветските хора, СССР рухна.
Що се касае прогнозата на кабалистите по повод събитията, които ще се случат в далечното бъдеще, те са достигнали до нас не само в устен, но и в писмен вид. Налага се усещането, че те дори не са предвидили тези събития, а са ги планирали…
Е, добре, да предположим, че всичко е така и методиката на Авраам, насочена към бъдещето, съществува, както и планираното от кабалистите възраждане на Израел, и дори възложената на еврейския народ мисия да преодолее световната криза. Но нали тези две събития, заселването на Палестина и световната криза, не съвпадат по време.
Активно са започнали да заселват Палестина още в началото на 20 век, а световната криза възникна съвсем неотдавна, през 21 век. Излиза, че тези събития не са свързани и, следователно, възраждането на Израел и завръщането на еврейския народ нямат никакво отношение към кризата.
Действително, несъгласуваност. Преди да направим окончателен извод, хайде да уточним, все пак, кога в крайна сметка е започнала световната криза?
Оказва се, че въобще не е трудно да се изясни. След десет минутно търсене в Интернет ще узнаем, че всъщност, световната криза е започнала още в първата половина на… миналия век.
Да приведем няколко факта.
В самото начало на 20-те години на миналия век, Уинстън Чърчил, избран по-късно за премиер-министър на Великобритания, започнал да пише военни мемоари, които така и се наричали – „Световната криза“. Интересното е, че през този период, а по-точно в 1922 година, именно по инициатива на Чърчил, заемащ по това време поста министър на колониите, Палестина е получила статут на еврейска национална територия.
А сега да преминем към главният аргумент, потвърждаващ факта за давността на световната криза. Да си спомним Великата депресия, разразила се през 30-те години на 20-ти век. Цитат от Уикипедия:
Темата за глобалната криза, обхванала планетата, с всеки изминал ден завзема все по-голяма информационна територия в световните средства за масова информация.
Кризата в икономиката, екологията, семейството, възпитанието…, а най-главното, кризата във взаимоотношенията между хората – всичко това тресе човечеството. В различните страни тя има своята специфика. Но вече все повече специалисти и неспециалисти клонят към извода, че именно човекът е главната и, може би, единствената причина за кризата.
Концепцията на Авраам уточнява причината за възникналите проблеми. Тя не е просто в човекът, а във взаимоотношенията между хората.
Именно в тази област, създаването на правилните човешки отношения, Авраам е направил своето откритие. Неговата експериментална група, станала в последствие еврейски народ, е допринесла за прогреса на цивилизацията и едновременно е разбудила невиждана в историята стихия, обхванала цялото човечество. Това природно явление се нарича антисемитизъм.
Той, подобно на лакмусова хартия, определя вътрешното състояние на еврейския народ. Всеки процес на разединение на народа, води до усилване на антисемитизма, а обединението – към неговия спад.
А ако погледнем по-широко? Нима само еврейският народ страда от раздиращите го противоречия? Нали именно обединението е нещото, от което човечеството особено се нуждае сега.
Това действително е така и решението на проблема се намира в ръцете на еврейския народ. Антисемитизмът е тежкото оръжие на природата, насочващо еврейския народ към изпълнението на това, за което е бил създаден.
Кабалистите са предвидили световната криза още преди хиляди години. Но в крайна сметка, нас ни интересуват не древните предсказания, а това, което ни се случва днес. Нима всичко е толкова лошо? Световната криза от 30-те години е завършила благополучно и, може би, тази също ще отмине?
Съдейки по това, което се случва – едва ли. По-долу е направен кратък обзор на настоящата ситуация, под формата на новинарска емисия.
Финанси.
Кристин Лагард, изпълнителен директор на МВФ (Международния Валутен Фонд) е заявила, че не се предвижда оздравяване на световната икономика в САЩ и Европа. Скоро се очаква и неизбежен рецидив на световната криза от 2008 година.
Депресия.
Повече от 30 млн. европейци страдат от депресия. Немци – 61%, датчани – 60% и британци – 58%. Нейната финансова стойност през 2010 година в ЕС е изчислена на 92 млн. евро. Депресията е принудила всеки десети европеец да си вземе отпуск.
Самоубийства.
Поради финансовата криза, много европейци изпадат в нервна криза. В Гърция, която вече 5 години се намира в състояние на рецесия, броят на самоубийствата през последната година е нараснал с 40%. В Италия се е провела демонстрация на жените, чийто мъже бизнесмени са посегнали на живота си.
Недостиг на храна.
Съобщение на Independent: 25% от децата в света са недохранени, 300 деца на час умират от глад. 170 млн. деца на възраст до 5 г. (в Пакистан, Бангладеш, Индия, Перу, Нигерия) не се развиват нормално, поради недохранване. Всеки шести родител в света не е в състояние да купи месо, мляко и зеленчуци. В близките 15 години, над половин милиард деца няма да се развият нормално физически и умствено, поради недохранване…
Въпросът не е в наличието на храна, а в нейната достъпност. На Земята има достатъчно храна за всеки човек. Ако тя се подели поравно, то всеки от нас на ден би получил по 3000 калории.
Пренаселване.
На около 39% от територията на Земното кълбо, скоро ще възникнат условия, с които живите организми още не са се сблъсквали. Причината е натискът на човечеството върху планетата. За удовлетворяване потребностите на 7 млрд. човека, вече са задействани 43% от екосистемата на Земята.
Екология.
Дейността на човека предизвиква климатични и екологични проблеми. Например, аварията на British Petrolleum влияе на Гълфстрийм, то, съответно, влияе на климата в Европа и в целия свят. Министерството по извънредните ситуации на Русия отбелязва съществено нарастване на броя на загиналите през 2012 година, в резултат на природни катастрофи. Те са почти 93 пъти повече от отколкото през предходната година.
Безработица.
Масовата безработица на младежите в ЕС е приела структурен характер, достигайки 23%. В Гърция тя е 54%, в Испания – 53%, в Италия, Португалия и Ирландия – повече от 30%.
Вследствие на това, се формира „изгубено поколение“ – мощна социално-политическа група, възлагаща решението на своите материални проблеми на държавата, т.е. на своите съграждани.
Образование.
Руското списание „Съвременни проблеми на науката и образованието“ е провело широко допитване до младите хора, завършващи училище.
Оказало се, че на 68% от запитаните им липсва положителна перспектива за живота, 57% не разбират какво представляват те самите, какво е истинското им предназначение в света и какви са истинските човешки ценности.
Най-актуалните проблеми са следните: 69% – затваряне във виртуалния свят, 67% – наркотици, 64.5% – алкохол, насилие – 61%, самота – 53%, проблеми при общуването с връстници и отсъствие на самореализация – 47%, пасивност – 38%, непланирана бременност – 24%, самоубийства – 12%.
Да, световната криза е вече факт, който не се нуждае от доказателства. Но нали има специалисти. Те управляват световните финанси, те изграждат „Евросъюза“. Навярно те знаят, как да се справят със световната криза.
Прогноза на Жак Атали, водещ световен финансист и архитект на ЕС:
„САЩ, изтощени финансово и политически, ще престанат да ръководят света. Всичко ще започне с демографски срив.
Човечеството ще застарява. Пазарите ще вземат връх над демокрацията. Предприятията вече няма да имат каквато и да е национална принадлежност, законите ще бъдат заменени от договори, правосъдието – от арбитраж, полицията – от наемници.
Икономиката ще става все по-икономична в употребата на енергия и вода. Ресурсите ще станат все по-редки, роботите – все по-многочислени.
Времето ще бъде напълно погълнато от използването на стоките.
Прозрачността ще е задължителна. Този, който пожелае да скрие информация относно своето имущество, нрави, здравословно състояние или ниво на образование, ще попада в графата на подозрителните.
Никой повече няма да е лоялен към друг, освен към самия себе си. Човекът ще се превърне в артефакт, консумиращ другите артефакти, в канибал.
Ще започнат постоянни войни, тъй като нациите, пиратите, наемниците, мафиите и религиозните движения ще получат достъп до ново оръжие и инструментите за наблюдения и заплахи, ще могат да използват възможностите на електрониката, генетиката и нанотехнологиите. Ще се сражават за нефт, вода, територия, за установяване или унищожаване на вяра, ще разрушат Запада или ще затвърдят неговите ценности.
Климатът ще стане почти непоносим и населението ще води борба за територии.
Ще дойдат на власт военни диктатури, подкрепяни от армията и полицията. Ще се разрази най-пагубната от всички война, хиперконфликт.
Към 2060 г. или по-рано (ако, разбира се, не изчезне под поток от бомби), човечеството няма да може повече да се примирява нито с каквито и да е хиперимперии, нито с хиперконфликти. Нови, алтруистични сили, които днес вече действат, ще дойдат на власт в световен мащаб под формата на екологична, етническа, икономическа, културна и политическа необходимост. В резултат на техните въстания, ще се образува хипердемокрация“.
В крайна сметка, към 2060 година се очаква нещо положително.
И на това сме благодарни.
Световната криза, обхващаща всички области на човешкия живот, изисква вземането на спешни мерки. Най-добрите умове непрекъснато се намират в търсене на решения, но никой досега не е предложил нещо радикално. Задно с това, в анализите на ситуацията и в насоките за търсене на решения, се забелязва определена тенденция.
Ръководителят на МВФ Кристин Лагард казва: „В днешният взаимосвързан свят не може повече да си позволим да наблюдаваме само това, което става в нашите национални граници. Тази криза не признава граници, тя чука на всяка врата.“
Действителният член на Руската Академия по космонавтика Л. М. Гиндилис пише: „Ако говорим за планетата, като за единен организъм, тя явно боледува. Проблемът е, че критичната точка не е зад планините, ние вече сме навлезли в преходната фаза. От нея може да следват няколко пътя, включително самоунищожение и загиване на биосферата. Кой от тях ще избере човечеството, зависи от неговата свободна воля. Време е да преминем от егоистично мислене към планетарно.
Човечеството трябва да намери в себе си сили, за да измени собственото си съзнание, да се откаже от потребителската идеология, да премине от вражда към сътрудничество. Сега ние сме се отклонили от предначертания ни път и сме застанали на този на индивидуализма и разединението. Казват ни, че конкуренцията е двигателя на прогреса. А нима органите на човешкото тяло се конкурират помежду си?“
Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун подчертава, че днешния път на развитие е в „задънена улица“. Днес пред света вече стоят проблемите с недостига на храна и чиста вода, замърсяването на околната среда и пренаселеността на градовете, нарастването на емисиите от парникови газове и последствията от изменението на климата.
Действителният член на Международната Академия по прогнозиране, Е. А. Абрамян, казва: „Седемте милиарда човека, живеещи на планетата, трябва да започнат да действат заедно за постигане на споделените между всички цели. А за да се започне да се действа по този начин, трябва да се измени съответно и възпитанието, и, в крайна сметка, съзнанието.“
Духовният лидер на будистите в Тибет, Далай Лама XIV, призовава „Действително е необходимо да се научим да мислим за човечеството като за едно единно цяло. На планетата днес живеят 7 млрд. човека. И всички хора са еднакви в основата си, нашата синя планета е една за всички. Границите, разделящи ни на политическата карта, са вторични“.
И така, мислещите хора казват, че днешния път на развитие е задънен, тъй като ни е довел до кризата. С това няма как да се спори. Те виждат основния проблем в егоистичното мислене на човека. Отбелязано е абсолютно точно. Изходът от създалата се ситуация се намира във всеобщото обединение. Забележително! Остава само нерешеният въпрос, а как да достигнем до това?
Както виждаме, светът все повече клони към идеята за обединение. Към него ни подтиква не самата криза, а невъзможността да решим проблемите, които се задълбочиха по време на кризата. Опитите да се справим с нея, чрез предишните методи, един след друг водят до неуспех. Методите, които са работили по-рано, не помагат, а само прикриват и отлагат окончателния крах. За много специалисти горното вече не е тайна и те го заявяват с пълен глас. Много от тях говорят за човечеството, като за едно единно цяло, макар че не знаят как да се приближим към това.
От друга страна в еврейският народ, както в никой друг, има всички предпоставки за да се обедини, да не говорим, че той вече несъзнателно се е подготвил за това.
За пореден път възниква въпросът, как да направим това? В СССР и другите социалистически страни се опитаха да построят общество на принципа на равенството и братството. Както знаем, този експеримент се провали.
Не е тайна, че сред първите строители на социализма е имало голям брой евреи. И това не е случайно. Вътрешният стремеж към равноправие, умножен по многовековният антисемитизъм, са издигнали евреите в авангарда на социалистическото движение. Освен всичко останало, евреите са били уверени, че построявайки социализма, ще се избавят завинаги от антисемитизма. Но са сбъркали. Както относно социализма, така и за антисемитизма.
Известно е, че причината за всяка грешка се крие или в неточността, или в незнанието. За съжаление, често знанията, базирани на нашия опит, се оказват погрешни, а тези, основани на логиката ни – измамни. И не е необходимо дълго да търсим примери. Антисемитизмът и социализмът са пред нас.
Къде е изходът? Разбира се, в знанието. Кой ни доставя знанията? Както е известно, науката. Проблемът е, че на науката не са ѝ известни формулите за социалните явления. От тук идват и резултатите от социалните експерименти.
И все пак, къде е изходът? Очевидно, трябва да се обърнем към тези, които притежават формулите. Например, към кабалистите. Въпросът е доколко те са компетентни. Оказва се, че са направили точна прогноза не само относно антисемитизма, но и за социализма.
В този смисъл, интересни са изследванията[132]Баал а-Сулам. Решение на кабалиста Баал а-Сулам, проведени от него още през 20-те и 40-те години на ХХ век, тогава, когато известни учени и мислители от цял свят, с надежда и въодушевление възприемали всичко, случващо се в СССР.
Тази фраза точно предсказва и обобщава резултата на горбачовата перестройка.
Въз основа на знанието за природата на човека, Баал а-Сулам обяснява появата на тази прослойка в комунистическата държава, наричаща се „номенклатура“.
Много преди да се приложат на практика комунистическите методи за управление и задържане на властта, Баал а-Сулам е знаел за тях.
А що се касае до следващите цитати, много е трудно да се повярва, че авторът им никога не е живял в Съветският съюз.
Баал а-Сулам се е изказал съвсем определено и за борбата на съветския народ за мир в целия свят.
Вече не е тайна, че всички проблеми на човечеството се крият в егоистичната му природа. Опитите да се промени ситуацията продължават през цялата история на човешката цивилизация. С това се занимава както религията, така и науката. Резултатите от тези опити са известни и не се нуждаят от коментар, но експериментите в тази насока продължават и досега. Изобретени са алтруистични таблетки на основата на хормона окситоцин. Провеждат се изследвания за идентифициране гена на алтруизма и опити да се изобрети детектор за борба със закоравелите егоисти. Непрестанни са опитите да се открие участъка в мозъка, който е отговорен за егоистичното поведение на човека.
А всъщност, в крайна сметка, се опитваме да разбием отворена врата. Кабалистите отдавна са разработили методика, способна да балансира природата на човека с цялата останала природа. Тя не променя човека, а пуска в действие силата, създала цялото мироздание. Тази сила издига човека на друго, по-съвършено ниво.
По този начин, стоим пред неразрешима дилема. От една страна, човечеството разбира, че рано или късно трябва да се обедини, а от друга, всички предприети досега опити или вече са се провалили, или са на границата на провала. Не става дума само за построяването на социализма. Последният пример е Европейския съюз.
Европейските страни направиха тази крачка не от добър живот. Да го сторят ги принудиха глобалните закони за развитие на света. Днес, на база изминалите 20 години, всички вече разбират, че експериментът се е провалил.
Какво да направим сега? Може би, трябва да постъпим така:
На първо място да отхвърлим остарелите примитивни представи, че индивидуализма е двигател на прогреса. Да разгледаме ситуацията в светлината на всеобщата взаимозависимост и взаимно влияние.
В своята лекция, прочетена в Центъра за стратегически и международни изследвания в Джакарта на 14 юни 2011г., Паскал Лами, генерален директор на Световната търговска организация, ни даде един от примерите за новото мислене. „Реалният проблем, каза той, се състои в изменение на нашия начин на мислене, а не само в промяна на системите, учрежденията или политиката. Бъдещето е в по-голямата глобализация, в по-голямото сътрудничество и взаимодействие между народите и културите, за разделяне на ресурсите и отговорността. Ние трябва да проявим единство в нашето глобално разнообразие.“
Новият свят тласка хората един към друг, изисква от тях грижа, участие и социална солидарност вместо агресивна конкуренция и прекомерно потребление. Когато престанем да бъдем в конфликт със законите на интегралната система, ще изчезне и кризата, предизвикана от несъответствието.
Новото социално мислене трябва да способства за появата на справедливо общество.
Кой, как, кога и къде може да осъществи всичко това? На тези и други въпроси, повдигнати в резултат от тази криза, отговаря кабалистът Баал а-Сулам в статията си „Решение“.
