ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

МУТАНТИ

Темата за евреите и в частност антисемитизмът не слизат от дневен ред от момента на появата на самите нарушители на спокойствието. Причините за особеното отношение към евреите, независимо от какво естество, са десетки, ако не и стотици. Този факт говори само за едно, че еврейската тайна е неразкрита.

Повече от три хиляди години назад във времето. Всички народи са като народи. Живеят според нормални човешки закони, понятни дори и днес за всички. Начело на всеки народ стои вожд или казано на съвременен език – глава на корпорацията. Заедно с него има изпълнителен орган, съветници, наречени малко покъсно боляри или лордове.

Всъщност, те са ръководителите на големите подразделения на корпорацията. Всеки от тях има много движимо и недвижимо иму щество. Народът, редовите сътрудници, си знаели своето място и като цяло, били доволни.

Ако в държавата нещо не достигало, или подозирали, че не достига, взимали със сила недостигащото от близките си съседи. Ако и това им било малко, то взимали и от по-далечните си съседи. Такива действия са се наричали освободителни походи или борба за жизнено пространство, а днес – борба за демократични ценности.

Ако някой нападал тях самите, са го наричали окупатор, а войната – разбойническа и грабителска.
Може да се добави, че грамотни са били само избрани, а съществуването на болни и стари не се насърчавало. Всичко това тогава е било ясно и общоприето и в такъв или подобен вид съществува и до днес. На този фон евреите изглеждали, като истински извънземни или мутанти…

Държавата им съществувала още преди в нея да се появи едноличния управляващ – царят. Историците не ни съобщават как се е случило това, но наричат този тип управление на държавата теокрация[1] А.Миролюбов. Бит на еврейските царе. Предговор. IV, 1898. и отбелязват, че евреите са приели от езичниците идеята за царска власт. За „извънземният“ произход на самите евреи говорят и още подобни факти.

За разлика от съседите си, своите завоевателски походи те така и наричали – окупаторски. Убийството на врага не считали за героизъм и придавали широка гласност на своите действия, и то в писмен вид. Аристократите, наричани коени и леви, не притежавали земеделска земя. Де факто, държавата управлявали[2]РАМБАМ. Мишна Тора, Закони за царете, 2:5 старейшините, а не царят. Обучавали децата си да четат и пишат от 3 годишна възраст[3]РАМБАМ. Мишна Тора, Закони за изучаване на Тора, 1:6. Затова в държавата всички били грамотни. Между другото, подобни държави дори и днес не са много.

Като допълнение към всичко, очевидно за да объркат окончателно всички, те приели да изпълняват някакви неизпълними или ирационални закони, като „Не кради“, „Не прелюбодействай“, или още по-непонятните „Обрязване“, „Да не се смесва мляко и месо“ и т.н. в този дух. Общо 613 закона или заповеди. В последствие ги направили 620. Към всеки от тези закони съставили и коментари, както и коментари на коментарите.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ФАКТИ

Книгата не е за историята на евреите, макар че тази тема също е много интересна и поучителна. Ще стане дума за неща, които никой не знае, дори и самите евреи. Но, като за начало, ето няколко забележителни факта.

Какво се е случвало с народите, които са били побеждавани, раздробявани на части, взимани в робство, насилствено асимилирани или планомерно унищожавани? Отговора е известен – такива народи са изчезвали. А какво се е случвало с народите, които са създавали велики империи, побеждавали всички и разпространявали своето влияние, в това число и своя език, върху завзетите територии? Отговорът, колкото и да е странно, е същият – такива народи изчезвали заедно със своето величие.

Къде са те, древните египтяни, гърците, римляните? Няма ги. А езиците на завоевателите? Какво се е случило с тях? Отговорът е пак същият – няма ги.

Още малко на същата тема.

Нито един наш съвременник, на какъвто и език да говори, не би могъл свободно да общува със свой предшественик, живял преди 400 години. Например, живелият през 16 век Шекспир е писал на староанглийски език, който днес владеят само лингвистите.

Евреите и тук се отличават. Върнали са езика на прародителите си. Тези факти, както и посочените по-горе, говорят само за едно. Съществува естествен процес на развитие, както на народите, така и на цели цивилизации. Това е правило, ако не и закон. Но, както ни е известно, във всяко правило има изключения. В изследването ни това са евреите.

КЪЛБО ОТ ПРОТИВОРЕЧИЯ

На различните езици ги наричат различно: евреи, йехудим, ивриим, йидн, джудиос, джус, йуде… Те имат страна, но много от тях не искат да я има; имат език, но повече от половината от народа не говори на него; имат държава, но много предпочитат да не живеят в нея, имат и президент, но нямат конституция.

Държавата, на свой ред, си има официално название, но няма общоприети граници; в нея живеят милиони, но тя постоянно изчезва от картата; има си и столица, но в ООН не смятат така.

Предците на жителите на тази държава стоят в основата на религиите, азбуката, финансовата система и почивния ден. От тези достижения се ползват задружно всички, при това, без да изпитват никаква благодарност.

Признават, че евреите притежават някаква особеност, но в какво се състои тя, никой не знае, включително и самите те. Най-поразителното е, че те дори не се вписват в общоприетото понятие „народ“.

Може да ви се стори, че тези противоречия са случайни и нищо повече, но ние имаме достоверни сведения, че това не е случайно, а е планирана закономерност.

ОСОБЕНО ОТНОШЕНИЕ

От момента на своето появяване, еврейският народ е предизвиквал множество емоции в останалото човечество. Много рядко те са били положителни, но изключително често са били, меко казано, отрицателни.

Ще постъпим, като писателят Джордж Оруел. Той смятал, че това явление трябва да се изследва не с въпроса „Защо това абсолютно ирационално убеждение е свойствено за другите?“, а „Защо това убеждение е свойствено за мен?“.

Попитай себе си, докато четеш тези редове: „Какво чувстваш лично ти към евреите?“. Ако това въобще не те засяга, то не бързай с изводите, че автора не е прав или преувеличава. Като е известно, всичко се изяснява чрез сравняване. Затова вземи за сравнение друг народ, например холандците, циганите или който и да е народ, независимо дали ти харесва или не. Сега кажи, само че честно, има ли разлика в усещането, когато чуваш думата „холандец“ и когато чуеш – „евреин“? Тестът е прост, но показателен.

Добре, хубаво, нека да отнесем този пример към емоциите, предизвикани от арабско-израелските противоречия в сегашния исторически период. Но да погледнем в миналото. Какво е било по-рано, няколко века назад?

Виждаме, че тогава е било още по-зле. Управляващите и народите след кратки изблици на благоразположение, бързо преминавали към обичайното си състояние на неприязън. Това е в случай, че са се срещали с евреите. А ако народите никога не са виждали евреи – какво се е случвало тогава? Оказва се, че дори и тогава те не са били равнодушни към евреите. Ето, например, китайците.

Съществуват многобройни обяснения на това явление. Няма да крием, че всички те са погрешни. Всъщност, съществува само едно, единствено правилно обяснение на този феномен.

ПРИЧИНИТЕ

Да си кажем направо, евреите не са ги обичали и не ги обичат. Понякога толкова силно, че спокойно може да се каже, че ги ненавиждат. Ненавистта е много силно отрицателно чувство. Тя е предшествана от конкретна или струваща ни се такава постъпка.

Ти си ми направил нещо, някаква гадост, или ми се струва, че си ми направил и затова те ненавиждам. Тоест тук фигурират сериозни причини и съответната бурна реакция на тях. С евреите е точно обратното. Изначално, априори, тях не ги обичат, както в примера с китайците, а след това намират причина за това.

Може би това са измислици и предположения? Пред вас е неголям и малко разхвърлян списък на причините за ненавистта към евреите.

Тях са ги ненавиждали, защото са позволявали да ги унижават, и за това, че са се съпротивлявали на униженията. За тяхната заспалост и изостаналост, и за приноса им към науката, философията и изкуството. За участието им както в революциите, така и в контрареволюциите. За спекулациите и разкулачването. За телесната им слабост и за физическата им сила. За културната им изостаналост и за надмощието им в Холивуд. За тяхната затвореност и за това, че са парвенюта и нахални.

Можем да обобщим казаното до тук по следния начин: щом има евреин, винаги ще се намери причина да не го обичаме.

БЯГСТВОТО Е НЕВЪЗМОЖНО

Евреите не са мазохисти, опитвали са се, и сега също се опитват да избягат от еврейството си. Те искат да бъдат като всички. Без значение, кой е до тях в този момент, гърците, римляните или немците.

Народите на света също, на свой ред, са се опитвали да помогнат в това на евреите по различни начини, от асимилация до тотално унищожаване. Но, въпреки взаимното старание, нещата си остават същите. Времето минавало, включвал се невидим механизъм и причината или източника за гоненията изчезвал, нощта се сменяла с ден, гневът се променял в милост и евреите отново се възраждали.

По-голяма част от народите, съвременници на древните евреи, вече отдавна ги няма, а евреите са все още тук.

Както, подчинявайки се на неумолимите закони на природата, количеството мъже, съответства на количеството жени, точно така и евреите се възраждат като птицата Феникс, и въпреки чуждите и собствените си усилия, остават на картата на света. Въпросът е: За какво?

СВЕТОВНИЯТ ЗАГОВОР

Заедно с еврейския народ твърдо се установило и понятието „световен заговор“. Няма да отричаме, че заговор няма. Още повече, потвърждаваме, че съществува такъв заговор и основните действащи лица в него, действително, са евреи. Заедно с това, трябва да се внесат няколко важни поправки.

Начело на този заговор не стоят евреи, и освен това, те дори не се досещат за съществуването му.

Споменава ли се за заговора в първоизточниците? Какво е казано в Тора по този повод. Изглежда има нещо странно. Евреите трябва да донесат светлина на народите. За кои народи става дума? За всички? А какво се крие зад думата „светлина“?

Знаем, че за всичко, което евреите са донесли на света, от монотеизма (единобожието) до теорията на относителността, те не са получили признателност. И въобще, докато си стояли тихо, не са ги обичали, но е и нямало в какво особено да ги обвинят, освен в събирането на християнска кръв от новородените за изпичането на маца.

Сега ситуацията е много по-лоша, защото няма област, в която евреите да не са преуспели. От Холивуд до водородната бомба. От друга страна, това не е ли удивително? Хората работят без да скръстват ръце, а ненавистта към тях само се увеличава?

Но без значение какво се казва, зад всичко това се крие някаква тайна.

Евреите, са част от световният заговор, който е програмиран от самата Природа. Програмата вече е задействана, участниците са по местата си и е започнало обратното броене…