ГЛАВА 5

ВЛИЯНИЕТО ВЪРХУ ЧОВЕЧЕСТВОТО

ЕВРОПЕйСКИТЕ СКИТАНИЯ

Веднъж Хърбърт Уелс е казал: „Би имало смисъл сериозно да се анализира и да се разбере, как става така, че във всяка държава, където живеят евреи, възниква антисемитизъм“.

Въпросът действително изисква щателно изследване, макар, че съществува друг въпрос, който си струва да бъде изследван на първо време. Защо антисемитизмът възниква дори в тези държави, където не живеят евреи? Например, в Китай или Япония? И още един въпрос. Защо, след изгонването от родината им, евреите постоянно са се скитали по целия свят?

По-долу е списък[79]Дейвид Дюк. Еврейският въпрос през очите на американците, 2001 на населените пунктове в Европа, откъдето са били изгонени евреите. Датите указват годината на изгонването.

Майнц, 1012 Унгария, 1360 Холандия, 1444 Навара, 1498 Прага, 1557
Франция, 1182 Белгия, 1370 Бранденбург, 1446 Нюрнберг, 1498 Ватикана, 1569
Горна Бавария, 1276 Словакия, 1380 Майнц, 1462 Бранденбург, 1510 Унгария 1582
Англия, 1290 Франция, 1394 Майнц, 1483 Прусия, 1510 Хамбург, 1649
Франция, 1306 Австрия, 1420 Варшава, 1483 Генуа, 1515 Виена, 1669
Франция, 1322 Пион, 1420 Испания, 1492 Италия, 1540 Словакия, 1744
Саксония, 1349 Кьолн, 1424 Италия, 1492 Неапол, 1541 Моравия, 1744
Унгария, 1360 Майнц, 1438 Литва, 1495 Прага, 1541 Бохемия, 1744
Белгия, 1370 Огебург, 1439 Португалия, 1496 Генуа, 1550 Москва, 1891
Словакия, 1380 Горна Бавария, 1442 Неапол, 1496 Бавария, 1551

Списъкът е впечатляващ, още повече, както разбираме, той съвсем не е пълен…

На поставените въпроси съществуват множество отговори. Но от житейския си опит знаем, че болестта не може да има толкова много причини. Истинската причина, макар и не особено ясна и не съвсем очевидна, все пак трябва да е една. Във всеки случай, трябва да е обоснована и обясняваща всички последствия на заболяването.

КОй УПРАВЛЯВА СВЕТА?

Настана време да поговорим за тази причина по-подробно. Веднага ще предупредим, че източниците на проблемите се намират много дълбоко. Много по-дълбоко, отколкото можем да предположим.

Вече споменахме, че цялата природа, на всички нива, започвайки от най-елементарното, е изградена върху връзката, съединението между двете противоположни сили. Плюс и минус, северния и южния полюс на магнита, протоните и електроните в атома, топлото и студеното, течното и твърдото, черното и бялото, и т.н. Разнообразието на връзките между елементите, носители на противоположни сили, изгражда обкръжаващия ни свят. Колкото са по-разнообразни, качествени и многостранни тези връзки в обекта, толкова е по-високо неговото стъпало в еволюционната стълба.

В крайна сметка, пред нас се представят в цялото си многообразие, четирите вида на природата: нежива, растителна, животинска и човешка. Помежду си, те се отличават с различната сложност и характер на връзките между противоположните сили. Разнообразието на противоположните сили, изразяващо се във формата и качеството им дори в един и същи материал, прави истински чудеса. Като пример, от едно и също парче дърво може да се измайстори обикновена кутия, а може да се създаде и цигулка Страдивариус.

Необходимо е да се отбележи, че тъкмо хармонията на противоположните сили или, казано научно, хомеостазата, осигурява съществуването на обектите. Виждаме, че законът на хомеостазата цари на всички нива на природата. Ако обектът по някаква причина излиза от състоянието на баланс, от хармонията на противоположните, създаващи го сили, той преустановява своето съществуване в предишния си вид.

Великият кабалист Баал а-Сулам описва така процеса на хомеостазата:

Да вземем за пример нашата планета. Първоначално е било само кълбо от газове, подобно на мъгла. Силите на привличане, затворени в него, в продължение на определен период са концентрирали намиращите се в него атоми в тясна група. В резултат на това, газовото кълбо се е превърнало в кълбо от течен пламък.
После, в течение на периодите на страшните схватки между двете сили, намиращи се в земното кълбо, позитивната и негативната, охлаждащата сила преодоляла силата на течния пламък, охладила тънката обвивка около кълбото и се закрепила там.
Но, борбата между силите не стихнала и след известно време силата на течния огън отново надделяла…
Така, един след друг се сменяли периодите, и всеки път, когато охлаждащата сила надделявала, отвоюваната обвивка ставала все по-дебела. А когато настъпила хармония, се появили условия за органичен живот.
Органичните форми на живот се развиват точно по този начин. Под въздействието на двете сили, позитивната и негативната, преминават стотици междинни състояния, от момента на своето зараждане и до края на съзряването си.[80]Баал а-Сулам. Вестник „Народ“

Описаното наистина е много подробно и осезаемо. Но все пак, много остава неразбрано. Кой или какво изкарва от установеното равновесие противоположните сили? И основният въпрос: -съществува ли в този процес цел, и ако да, каква е тя?

Всичко се движи от неведнъж споменавания от нас закон за развитието. Тъкмо той принуждава противоположните сили на природата да влизат във все по-сложни и многообразни връзки. Съгласно този закон, цялата природа трябва да премине определено количество междинни етапи. Неживото, растителното и животинското нива на природата отдавна са достигнали своя връх. В същото това време виждаме, че човекът, все още се намира по пътя…

МЕТОДИКА НА ВИСШЕТО НИВО

На всички нива процесът на развитие преминава винаги по една и съща схема. Всеки междинен етап, след определено време достига своя максимум, след което се отрича или, с други думи, престава да съществува, а на неговото място идва ново, по-високо ниво.

Хегел нарекъл тези фазови преходи теза, антитеза и синтез. Той и другите философи съумели да забележат тези явления в природата, но не могли да разберат защо се случва така и накъде се движи процесът на развитие.

Гьоте, който е известен не само като поет, но и като учен, казва: „В науката можем да знаем само как се е случило нещото, но не защо и за какво“.

И действително, с обикновените наблюдения това е невъзможно да се определи, тъй като управлението на природата се извършва от друго, по-високо ниво. Кабала е наука, целта на която е да се издигнем на това висше ниво. Кабалистът Баал а-Сулам обяснява накъде и за какво се движи последният, още не завършил своето развитие стадий на природата – човечеството.

Въпреки че, той (човекът) вече не се намира на първобитно ниво, но все пак е още много далеч от съвършенството. Затова и до този момент се управлява от борбите на позитивните и негативни сили (подобно на онова, което бе казано за Земното кълбо), верните посланици, водещи цялото човечество към съвършено състояние.[81]Баал а-Сулам. Вестник „Народ“.

Добре, да допуснем, че всичко казано е вярно, но какво отношение има това към евреите и антисемитизма?

Колкото и да е странно – най-пряко.

Както си спомняте, Авраам е направил революционно откритие за своето време. Открил е, че „Законът за развитието“ или, с други думи, еволюцията, всеки път издига нивото на отрицателната или, както казва Баал а-Сулам, негативна сила. Тази сила философите наричат антитеза, а кабалистите егоизъм. Поради нарастването на тази сила, се повдигат въпроси, става преоценка на ценностите, сменят се формациите, избухват войни, технически и културен прогрес и се влошават взаимоотношенията между хората…

Целта на този процес е осъзнаване ограничеността на егоистичния път на развитие, и след пълния отказ от него (отрицанието), преход на следващо, по-високо стъпало.

За да се издигнем на това висше стъпало, е необходимо активното, съзнателното и съзидателното участие на самия човек в този процес, като единственото мислещо звено на еволюцията.

Човечеството, взето като цяло, става мощна геологическа сила (гео – земя). И пред него, пред неговата мисъл и труд, се поставя въпросът за преустройването на биосферата в интерес на свободомислещото човечество, като единно цяло.[82]В. И. Вернадски (1863 – 1945) – руски естествоизпитател и мислител

АНТИСЕМИТИЗМЪТ – ПРИРОДНОТО МЕНГЕМЕ

Хората трябва по собствена воля да се обединят според принципа „Възлюби ближния като самия себе си“.

Какво е направил Авраам? Той намерил хората, в които природата изначално е заложила склонност и способност за такова обединение. От тях, с помощта на откритата от него методика, създава група, която впоследствие под предводителството на Моисей прераства в цял народ. По такъв начин, позитивната съставна част на закона за развитие се усилила многократно, а неин естествен носител станал създадения за целта народ.

По-нататък, негативната съставна част на закона за развитие преодоляла позитивната сила, да си припомним примера с нашата планета, и носителят на тази сила, еврейският народ, се разпръснал по Земята. По думите на кабалистите, крайната цел на този процес е цялото човечество да се съедини и по този начин да достигне до съвършенство.

Позитивен обединяващ елемент в дадения случай, трябва да стане еврейският народ.

За съжаление, в него положителната сила се намира в „спящо състояние“.

Антисемитизмът е своеобразно природно менгеме. От една страна запазва еврейския народ, а от друга, оказва натиск върху него. Целта на този натиск е да го принуди да предаде на света позитивната сила. За съжаление, днес евреите, точно както и неевреите, не знаят нищо за това, макар че и едните, и другите се досещат за нещо подобно.

Неосъзнатото искане към еврейския народ, да изпълни своя дълг спрямо човечеството, се изразява в особеното отношение към тях. Няма хора, които да са безразлични към евреите и, освен това, никой не знае защо. Често „неведението“ приема крайно неадекватни форми. Ето какво казва един от бащите на „Просвещението“ Волтер:

Евреите не се явяват нищо друго, освен презиран и варварски народ. Те са най-наглите от всички хора и ненавиждани от всички свои съседи. Всички се раждат с яростен фанатизъм в сърцата, така както бретонците и тевтонците се раждат руси. Няма да съм удивен, ако тези хора, някога станат истинско бедствие за цялото човечество. Евреите ни внушават ужас… Казано накратко, това е най-гнусният народ в света.
Въпреки това, не трябва да ги горят на кладата.[83]Мари Франсоа Волтер (1694 – 1778) – френски философ, писател, историк, представител на френското Просвещение

Волтер е възможно да се е досещал, че евреите, все пак са необходими за нещо.

АНОРМАЛНИЯТ НАРОД

Изказването на Волтер и на други просветени антисемити, за пореден път потвърждава факта, че евреите са предизвиквали и предизвикват към себе си особен интерес. Никой не знае кои са те в крайна сметка и какво е тяхното предназначение. Но всички знаят, че в тях е скрита някаква аномалия.

Фактите говорят сами по себе си.

Евреите са едва 0.2% от човечеството. При това са успели „да вземат“ 20% от Нобеловите награди.

Техният успех в най-разнообразни области от човешката дейност поразява. На кого не са известни следните хора: поетът Борис Пастернак, шахматистът Михаил Ботвинник, физикът Робърт Опенхаймер, психоаналитикът Зигмунд Фройд, икономистът Карл Маркс, балерината Мая Плисецкая, илюзионистът Хари Худини, кинорежисьорът Стивън Спилбърг, художникът Марк Шагал…

Приносът му (на еврейския народ) в световния списък на изтъкнатите имена в литературата, науката, изкуствата, музиката, финансите, медицината и задълбочените изследвания е въобще извън всякакви пропорции с числеността си.[84]Марк Твен (1835 – 1910) – американски писател

Заедно с тези достижения вниманието привлича и особената активност на евреите в областта на финансите.

…комерсиалните му (на еврейския народ) достижения са крайно непропорционални на мизерното му количество.[85]Марк Твен. Относно евреите, 1898

Поразява не толкова успеха на династията Родшилд и олигарха Абрамович, колкото съществуването на асоциативния ред: евреи– пари.

Дейността на евреите във финансовата сфера се вижда почти през цялата история.

Ръководителите на много страни са използвали финансовата дарба на евреите. Например[86]Едуард Х.Фланери. Мъките на евреите. Двадесет и три столетия на антисемитизъм, 2001. С. 137, през ХIII и ХIV век, при управлението на Фердинанд IV и Алфонсо ХI, евреите напълно са контролирали финансите на кралствата Кастилия и Лион.

Възниква въпросът: „Защо евреите са отделяли такова внимание на финансовата сфера?“

Отговорът, а по-точно отговорите, всъщност лежат на повърхността. Преди всичко, грамотността и знаенето на чужди езици. За всеобщата грамотност на еврейския народ вече говорихме, а що се касае до езиците, не е учудващо знаенето на езици от вечните скитници.

Освен това, постоянната опасност от изгонване ги е принудила отрано да се приготвят за път. Ясно е, че със себе не можеш да вземеш къщата си, лозето или градината. Парите или скъпоценностите са съвсем друго нещо. Но и тяхното съхранение не е лесно. Тогава какво да се направи? Оставало само едно. Да се организират финансови структури, осигурени чрез подкрепата на съплеменниците от другите държави. Същите тези връзки помагали и за развиването на търговските взаимоотношения.

Именно умението да създават икономически връзки най-често принуждавало управляващите да се примиряват с еврейското присъствие в страната. Да си припомним, макар и библейска, историята с издигането на Йосиф в Египет.

Но все пак, това не гарантирало 100% безопасност и спокойствие за евреите…

ТАЛМУД И ФИНАНСИ

Разбираемо е, че за да запазят своето имущество през периодите на погроми и изгнания, било необходимо да се предприемат някакви стъпки. Все пак метаморфозата, случила се с евреите, е удивителна. Как е успял народът, донесъл на света етичните норми, да доминира във финансовата сфера? Откъде са тези способности в евреите към финансовите и търговски операции?

Колкото и да е странно, отговорът се намира в Талмуда.

Той не е просто сборник от правни норми. Талмуда, по своята същност, е кабалистичен учебник. Обучава ни на това, за което така много говорихме – как правилно да работим с позитивната и негативната сила. В кабала позитивната (алтруистичната) сила се нарича дясна линия, а негативната (егоистичната) – лява линия. Правилното съчетание на тези сили, с изкачване на следващото стъпало, се нарича средна линия. Талмудът ни учи точно на това, макар че използва друг език. Интересно е, че днес Талмуда се изучава във всички училища на… Южна Корея. Посланикът на Република Корея в Израел, Йонг Сам е казал: „Процентът на евреите сред Нобеловите лауреати е много висок във всички сфери на литературата, науката и икономиката. Изводът, до който достигнахме е, че една от най-важните причини за интелектуалната надареност на евреите се състои в това, че изучават Талмуд. …Затова решихме: Нашите деца също ще изучават Талмуд и масово те също ще станат гении“.

Корейците не са сами в догадките си. Американският историк Макс Даймънд също е достигнал до подобен извод:

Независимо, че Талмудът не отговаря на всички изисквания на съвременния живот, независимо, че това е същия Талмуд от времето на гърците, римляните и мюсюлманите, той все пак е школа за абстрактно мислене и юридическа логика, изостряща разума.[87]Макс Даймънд. Евреите, бога и историята, 1994

Действително, точно тази развита през поколенията способност да се установяват връзки, особено между нещата, струващи ни се противоположни, дори абстрактни, характеризира интелектуалните качества на еврейския народ. В това е причината евреите да са така успешни в много области, в това число и във финансите.

Всичко това е добре, но защо именно за тези способности упрекват и дори обвиняват евреите? Карл Маркс, евреин по произход, казва по-силно от всички:

Кой е истинският му (на евреина) бог? Наличният![88]Карл Маркс. Към еврейския въпрос, 1843

Причината е, че способността му да обединява е необходима за друго.

Конструкторът може да построи както хартиено корабче, така и океански лайнер.

Еврейският народ трябва, преди всичко, да обедини човечеството и чак след това да управлява паричните потоци и да произвежда нобелови лауреати.

Обединението носи живот на хората, а не цветните хартийки (парите).

НАРОД НА МОРАЛА

Преследванията, погромите и изгнанията са съпровождали евреите през цялата история. Не е чудно, че изгонените са се оказали разпръснати по цялата земя. Още в началото на новата ера гръцкият географ Страбон е написал: „Евреите населяват почти всички градове в света и е трудно да се намери място, където да не живеят представители на това племе“.

Заедно с предметите на бита, в чужбина евреите пренасяли със себе си и своя начин на живот, своите обичаи и морални устои. По такъв, не особено приятен начин, етичните норми, приети от евреите, започнали своето пътешествие по света.

Отдавна много хора изразяват страстното си желание да приемат нашите религиозни обреди. Няма нито един гръцки град, нито едно варварско племе, нито един народ, сред който да не се е разпространил обичая ни за въздържане от работа през всеки седми ден и където да не съблюдават нашите пости, паленето на светилниците и многобройните ни ограничения, засягащи храната.[89]Йосиф Флавий. Срещу Апиона

Постепенно много еврейски етични норми станали общочовешки. На тях се уповавали моралът и наказателните кодекси, системите за възпитание и обществените формации. Защо тогава антисемитизмът не стихва, а точно на обратно, разцъфтява? Защо обвиняват евреите във всички смъртни грехове? Може би, еврейските ценности носят в себе си някакъв таен замисъл?

Да вземем например, добре известният на всички, ежеседмичен почивен ден събота (шабат). Като цяло, отношението към него в античния свят е било положително. Заедно с това, прогресивното нововъведение е имало и противници. Например, Сенека, римски философ от I век на н.е., е смятал, че с това, човек губи седмата част от живота си. Също така съжалявал, че обичаите на тази „проклета нация… са се разпространили във всички държави“.

Колкото и да е учудващо, но дори след 1800 години „особеното“ отношение към евреите е надделяло над очевидната полза от идеята за почивен ден.

Тази почивка (събота) е била благо за робите след шест дни непосилен труд, но да се отдели цял ден за безделие от свободните и активни хора е недопустимо… „Евреите са роби и техния закон е законът на робите.“[90]Георг Вилхем Фридрих Хегел (1770 – 1831) – немски философ, създател на систематичната теория на диалектиката

Знаменитият философ от ХIХ век Хегел, всъщност е съгласен със своя античен колега.

Както е известно, идеята за почивният ден, заложена в еврейската събота, под една или друга форма се е разпространила повсеместно. Не е възможно човек сериозно да си представи, че днес правителството на която и да е държава ще реши изведнъж да отмени този, еврейски по своята същност, обичай. Но виждаме, че за това гениално изобретение евреите не са спечелили благодарност.

СТРАННИ ОБИЧАИ

Интересно е какви изобщо еврейски традиции съществуват и в какво се състои тяхната същност.

Към списъка с най-известните обичаи се отнасят обрязването и кашрут.

Обрязването, може би, е най-древния обичай. Началото си води още от времето на Авраам. Днес мненията от гледна точка на неговата рационалност и „полезност“ са разделени. Някои от изследванията показват, че е полезно за здравето, а други твърдят, че в найдобрия случай процедурата не му влияе.

Много народи са правили и правят обрязване и днес, но евреите придават на тази, както те твърдят, получена свише заповед, особено значение. Обрязването се прави на новороденото в осмия ден. Никой и нищо не може да го отмени, включително съботните и всякакви други забрани. Обрязването може да бъде отложено за покъсна дата само ако новороденото е болно.

А сега, кратко отклонение в кашрут.

Общоизвестно е, че съществуват кашерни, т.е. годни за храна животни, и некашерни. Годните са само преживните чифтокопитни животни. Например кравите или овцете. Животни, които нямат и двата признака едновременно, са некашерни.

Между другото, свинята не трябва да се ползва за храна, не защото е нечистоплътна, а тъй като не е преживно животно, макар че е чифтокопитно.

Особено значение има начина на клане. Прави се със специален нож по особена технология. По тази причина дивеча, добит по време на лов, се смята за некашерен.

Не е съвсем ясно, защо кашерната храна днес се ползва с такъв голям интерес сред хората, които не са евреи. По повод на това, дали кашерната храна е полезна или не, няма особени съображения. Във всеки случай е трудно обичаят кашрут да се нарече рационален. Още повече, че ограниченията му правят недостъпни за евреите много продукти, изяждани с апетит от другите народи.

Неразбираемо е защо Моисей е „натоварил“ нещастните евреи с тези и с много други обичаи. Поне засега, никой не е могъл да даде приемливо обяснение. От друга страна, основателите на античната култура са имали свое мнение относно произхода на тези закони.

Съботата произхожда от заболявания на тазовите органи, възникнали при бягството от Египет и заставящи ги да си почиват на седмия ден.[91]Апион (20 – те години пр.н.е. – около 45 – 48 година от н.е.) – гръцко–римски граматик

И все пак в какво е същността на кашрут и съботата? Оказва се същата, кабалистична. Във всяка заповед е заключено особено вътрешно действие, насочено в крайна сметка към обединение. Въобще, всички заповеди на Тора говорят само за това:

«Възлюби ближния като самия себе си“, раби Акива казва, че това е главният (общ) закон на Тора.[92]Мидраш Раба, Берешит, 24:7

ТЕХНОЛОГИЯТА НА МОйСЕй

В крайна сметка, какво тогава е предал Моисей на потомците? Оказва се далеч не това, което е прието да се мисли.

В Тора, и във всички книги, написани от кабалистите, всъщност, става въпрос за процеси, възникващи между отделните части на Творението, и главното, дадени са конкретни препоръки, как тези части да се обединят и да се доведат до всеобща хармония.

Обединението, преди всичко, се възприема от нас като положително явление, макар че много често е недостижимо, а понякога непредсказуемо и болезнено. Ползата от обединението се изразява в това, че от базовите обекти може да се получи нещо качествено друго.

Например, ако обработим и съединим по особен начин обекти от неживата природа, камъни примерно, пред нас израства прекрасен дворец. От отделните, несвързани с нищо помежду си хора, може да се създаде колхоз или цяла държава. Ако отидем по-нататък и започнем да обработваме и обединяваме обектите с много „по-напреднали“ методи, тогава от неживата природа, да речем от две парчета уран, може да се получи атомна бомба, а от хората – да се създаде идеалното общество. По такъв начин, резултатът от обединението зависи от методиката.

Евреите особено са се отличили в създаването на такова ноy-хаy.

Да си спомним Карл Маркс или Алберт Айнщайн.

В Тора намираме описание на изпитанието на особената технология за обединение. В пустинята Синай от няколко милиона коренно различни, почти несвързани помежду си хора, бил синтезиран народ. В какво се отличавал той от всички останали народи? Само в едно – „нечовешкият“ принцип „Възлюби ближния като самия себе си“, който стоял в основата на обединението им.

Да се извърши в „чист вид“ каквото и да е действие или усилие от любов към ближния, т.е. без каквото и да е очакване за възнаграждение, само по себе си е напълно невъзможно.[93]Баал а-Сулам. Даряването на Тора

Действително, нима може да се нарече „човешки“ принципа „възлюби ближния като самия себе си“? Изначално никой не желае да се обединява на това ниво, защото е съвсем неестествено и абсолютно нереално. Обаче, предвид обстоятелствата, за които споменахме, хората, събрали се в пустинята, тръгнали към това обединение. Но, както е известно, работата не свършва с него.

Това невероятно, нелогично и нерационално обединение все още не било достигнало своята крайна, завършваща степен.

Казано на научен език, евреите са група първопроходци – изпитатели. Целият останал свят с нетърпение, макар и неосъзнато, очаква резултати от тази група. При това резултатът трябва да е изключително положителен и колкото е възможно по-скоро. Всяко задържане или отклонение от процеса води до съответното отношение към изпитателите.

Не трябва безнаказано да вървим срещу принципа за единството на всички хора, като закон на природата.
Тук употребявам понятието „закон на природата“, тъй като сега то все повече навлиза в живота, в областта на физиката и химията, като точно установено емпирично обобщение.[94]В. И. Вернадски. Няколко думи за ноосферата

КАБАЛИСТИЧНАТА СЪСТАВКА

Междувременно процесът продължава. Всички междинни резултати от невероятния експеримент се описват в книги. Текстовете носят информация на няколко нива. Основното за тази методика е технологията на обединението. Става дума за вътрешните преживявания, така наречените духовни състояния, които човек преминава движейки се по този път. Тези състояния, според нивото им, се коригират с особени действия, които се наричат заповеди (мицвот). Мицва е от думата цивуй (заповед, указание).

Всички заповеди, от кашрут до съботните ограничения, носят кабалистична информация. Важно е да се отбележи, че кабалистичната съставка на еврейските обичаи няма никакво отношение към онези механични действия, които изпълняват хората, следвайки традициите.

Точно така седят нещата и с историческото повествование в Тора. Целият текст, като цяло, е кабалистична информация. Кабалистите много малко ги е интересувало и ги интересува, доколко повествованието съответства на историческите събития от древността, тъй като е важна методиката, а не историята. В книгата Зоар е казано:

Нима Тора ни е дадена за да ни разказва за историята и всекидневните неща? Нали подобни неща има и в другите народи?

Сега става ясно, защо заповедите, изпълнявани от вярващите евреи, изглеждат толкова странно в очите на страничния наблюдател. Каква може да бъде ползата от кожените кутийки (тфилин), поставени на челото и на предмишниците по време на сутрешната молитва? Трудно е, по-скоро невъзможно, да се измислят рационални обяснения за много от еврейските обичаи.

В същото време в кабалистичните книги на това са посветени цели раздели. Както бе казано преди, кабала е точна наука, затова, както и във всяка друга точна наука, в нея се използва специална терминология. Например, смисълът на заповедта за „поставяне на тфилин“ звучи така: „ЗОН де-Ацилут, който прави зивуг де–акаа, получава светлина и тогава кли се нарича „кли тфилин“, а светлината – „светлина тфилин“.

Нищо не можеш да направиш, не е възможно да разбереш какво се крие зад тази формулировка без съответната подготовка. Подобна е ситуацията и при другите науки. Например, в математиката или медицината.

В крайна сметка ни се представя следната картина. Кабалистите от древността са се справили със своята задача. Методиката за поправяне е достигнала до нас. Относно заповедите, те са се изказали напълно еднозначно:

Каква е разликата за Твореца, че някой коли животното прерязвайки гърлото му, а друг – тила? Нали заповедите са ни дадени не за нещо друго, а само за да се изчистят (съединят) с тях творенията.[95]Мидраш Раба, Лех Леха, 44:1

НАРОД, КОйТО ГО НЯМА

Тези евреи са странен народ. Приличат по нещо на другите народи, и едновременно с това, не приличат на никого. Съгласно опреде-лението на Сталин, за да може една етническа общност да се нарече нация, е необходимо наличието на четири признака: език, територия, икономически живот и общо психично самосъзнание. Както разбираме, дори и днес, когато съществува държавата Израел, евреите имат проблем с това.

За каква обща съдба и национална свързаност може да става дума, например, при грузинските, дагестанските, руските и американските евреи, напълно откъснати един от друг, живеещи на различни територии и говорещи на различни езици?[96]Й. В. Сталин. Националният въпрос и социалдемокрацията

Парадокс. Сякаш няма народ, а има ненавист към него. Въпросът е, в какво е причината?

Има версия, че евреите са повлияли много силно на човешката цивилизация, при това отрицателно. Съществува и противоположна версия, че са повлияли положително. Има и трета версия, че никак не са повлияли. Ще си позволим да отхвърлим последната версия и ще се опитаме да анализираме предишните две.

За начало ще приведем безспорният, може да се каже, „убийствен“ факт, повлиял много силно на цялата цивилизация.

Евреите са родоначалници на така наречените аврамови религии: юдаизъм, християнство, ислям, караизъм и бахаизъм.

Като продължение на горното, но този път с недоказани за сега факти. Известно е, че между 734 и 581 година пр.н.е. са извършени 6 големи депортирания на Израелския народ. Веднага след това, почти мигновено, разбира се в исторически мащаби, буквално като „гъби след дъжд“, са се появили новите духовни учения на Изтока. Няколко дати за илюстрация на казаното по-горе:

Разрушаването на Първия Храм – 586 г.пр.н.е.
Раждането на Буда – 563 г.пр.н.е.
Раждането на Конфуций – 551 г.пр.н.е.

Интересно е да се сравнят някои от изказванията на бащитеоснователи на ученията.

Моисей: „Възлюби ближния като самия себе си“.
Конфуций: „Което не желаеш за себе си, не го прави на другите“.
Буда: „Който сам не прави зло, не е подложен на злото“.

Тъй като няма все още достоверни доказателства, няма да записваме тези достижения на сметката на евреите.

ВАРВАРИ

През първото хилядолетие на н.е. евреите не са оставили особена следа, ако не се смятат Хазарския хаганат и царската династия Багратионов в Грузия. Как това е повлияло на развитието на цивилизацията не е известно и затова продължаваме нататък.

На евреите се преписва заслуга за развитието на финансова и търговска дейност в държавите през Средновековието. Най-често с отрицателни епитети. Тъй като този факт се счита за общопризнат, няма да се спираме на него и преминаваме веднага към науката. Казано направо, относно научните достижения на евреите през Средновековието няма консенсус.

Съществува следното мнение:

Евреите никога не са били физици, математици или астрономи; не само, че никога не са имали обществени училища за възпитание на младежите, но дори на техния език няма термин, който да обозначава подобни учреждения…
И накрая, те са просто невеж и варварски народ, от далечни времена съединил най-гнусното скъперничество с найотвратителните предразсъдъци и с вековна ненавист към народите, които ги търпят и обогатяват.[97]Мари Франсоа Волтер

А има и такова:

Цялата физика, включително всички нейни частни науки: астрономия, астрология, пиромантия (гадаене с огън.бел. пр.), хаомантия (гадаене по атмосферните явления.бел. пр.), хидромантия (гадаене с вода.бел.пр.), геомантия (гадаене с помощта на земята.бел.пр.) и алхимия, всички те са матрици от благородната наука кабалистика.[98]Филип Теофраст фон Хохенхайм – Парацелз (1493 – 1541) – швейцарски лекар и естествоизпитател. Цитатът е от: Парацелз. Съчинения. Т. 5., стр.343 (Пълни събрани съчинения. Ч.1. ХIV., стр. 547. и по-нататък)

Както и да е, но няколко евреи, по-точно бивши евреи, са оставили ярка следа в средновековната история: предсказателя Мишел дьо Нострадамус (1503 – 1566), философа Барух Спиноза (1632–1677) и, разбира се, вицеканцлера на Русия, Петр Шафиров (1669-1739). Но, в онези мрачни времена, евреите все пак повече са се „прославили“ като разпространители на чума, както и с други подобни дейности.

Прогонени са те, юдеите, от Русия заради велики и зли убийства с отрова на най-добрите хора, руски хора; за разпространяване на отровни отвари и тежки смъртоносни заразни болести чрез всякакви хитри и коварни начини; за разложението, което внасят в тялото на държавата.[99]В.Н.Татищев (1686 – 1750) – руски държавен деец, историк

НЕСПОКОйНИТЕ

Ситуацията рязко започнала да се променя след появата на еврейското културно течение Аскала (просвещение), възникнало през втората половина на ХVIII век. Ето кога евреите показали, на какво са способни. Стигнало се до там, че през 1816 г., финансовата династия Ротшилд получила баронска титла от императора на Австрийската империя, Франц II, а по-късно евреите дори се добрали до поста премиер-министър на Англия, в лицето на Бенджамин Дизраели (1804 – 1881).

По-нататъшното присъствие на евреите на световната арена става още по-забележимо. Те започнали да проявяват бурна дейност практически във всичко.

В икономическо-социалната област се доказал Карл Маркс. Ционистът Теодор Херцел излязъл с идеята за възстановяване на еврейската държава и за учудване, както на евреите, така и на неевреите, идеята започнала да се въплъщава в живота.

Евреите се захванали с медицина и бившия гражданин на гр.Одеса, Хавкин, спасил от холерна епидемия и чума населението на Индия с изпитани върху самия себе си ваксини. И това още не е всичко. Дори във военните конфликти, по-рано игнорирани от тях, евреите започнали да взимат активно участие.

В Америка, по време на войната между Севера и Юга, 1861 – 1865
г., президентът Линкълн назначил в съюзническите войски седем генерала евреи. По времето на Първата световна война на страната на Германия воювали 100 хиляди войника евреи, а на страната на Русия – 200 хиляди. Известен е случай[100]С.Лурие. Антисемитизмът в древния свят, 1923 г., стр.12, когато в ръкопашна схватка прободен от руско–еврейски щик немски войник умирал с еврейска молитва на уста.

За участията на евреите в революционните движения са написани стотици томове. Тази тема е безкрайна. Ще си припомним само няколко имена: Бела Кун, Роза Люксембург, Троцки, Каменев, Свердлов…

Няколко думи за еврейските гении. Към тях, без да преувеличаваме, можем да причислим Алберт Айнщайн и Григорий Перелман.

Не лошо са се представили дори и еврейските гангстери. Те се отличавали със своята, ако може така да се каже, идейност. Меир Лански, направил главозамайваща кариера в Америка по време на „сухия режим“, произвеждал нелегален алкохол и се занимавал с хазарт. За разлика от гангстерите с друга националност, той категорично отказвал да се занимава с наркотици.

Можем да добавим още и създателите на всякакви бомби, секти и учения, а също така на кибернетиката, антибиотиците, противозачатъчните хапчета и т.н., и т.н. За да е пълна картината, ще споменем и Холивуд, практически в пълния му състав. А що се отнася до цигуларя Давид Ойстрах, певеца Жо Дасен, плувеца Марк Спитца и хумориста Аркадий Райкин, не се налага сериозно да приемем под внимание влиянието им върху цивилизацията.

И все пак, евреите повлияли ли са върху цивилизацията или не?

По този повод много оригинално се е изказал знаменитият английски актьор, режисьор и продуцент Питър Устинов:

Аз смятам, че евреите са вложили своя вклад в развитието на човечеството, който е непропорционално велик в сравнение с тяхната численост. Те не само са дали на света двама вожда от такъв мащаб, като Иисус Христос и Карл Маркс, но са си позволили и разкоша да не последват нито единия, нито другия.