ГЛАВА 3

ИДЕОЛОГИЧНАТА ОСНОВА НА НАРОДА

КВАНТОВИЯТ ПРЕХОД

Най-новите реформатори, които измислят образцови социални системи на хартия, ще направят добре, ако хвърлят един поглед на социално-обществената система, по която са живели първите евреи.[46]Хенри Форд (1863 – 1974) – американски производител на автомобили. Издавал и разпространявал “Протоколите на сионските мъдреци“. Оказвал е сериозна финансова помощ на нацистите. На 16.01.1921 г. група от 119 видни американци, включваща 3 президента, 9 държавни секретаря, 1 кардинал и множество други държавни и обществени деятели на САЩ, публикувала открито писмо, осъждащо антисемитизма на Форд.

Към случилото се на Синай можем да се отнасяме по различен начин, например като към легенда. Или наобратно, като явяване на Бога пред човека. Може да го отминете все едно, че въобще не ви касае. Ще опитаме да се отнесем безпристрастно към тази ситуация и да погледнем на реалните резултати от събития, които вероятно са се случили. А още повече, че има на какво да се обърне внимание.

Говорейки на езика на физиците, е станал квантов преход от едно ниво на друго. Човешката цивилизация е получила някакво направление, което не се дължало на предходното ѝ развитие, като тази линия се поддържа и досега. Човечеството променило естественото си егоистично развитие с алтруистичното, което “паднало от небето“.

За пореден път ще повторим, че историята, като такава, не ни интересува, още повече, за никого не е тайна, че всеки я интерпретира по своему в зависимост от конюнктурата. Говорим само за тенденциите и резултатите, видими, както се казва, с невъоръжено око.

Каквото и да е било там, но именно от територията на Ерец-Исраел (Земята на Израел) започнали да се разпространяват общосветовните етични норми. Няма да даваме оценка на тези норми, нека други се занимават това. Но все пак фактът си остава факт, те лежат в основата на главните човешки ценности. Законодателствата, религиите, идеологиите, етиката, естетиката, културата… Всичко се базира на онова, което еврейският народ е привнесъл.

Житейската логика и здравият разум ни говорят, че този народ и, разбира се, всеки негов представител трябва да се ползват със слава и уважение в очите на всеки землянин. Да се поднесе такъв подарък на човечеството? Какво може да бъде по-ценно и по-важно! Да, тези евреи просто трябва да бъдат носени на ръце! А какво се случва в действителност?

Действителността ни говори нещо съвсем друго!

Евреите са чумава, прокажена и опасна раса, която заслужава да бъде изкоренена още от деня на своето зараждане.

Невероятно е, но това го е казал великият Джордано Бруно, един от бащите-основатели на Епохата на възраждането.

Какво става тук, как е могло да се случи такава удивителна метаморфоза? Как може да се ненавижда народът, който е донесъл на света понятието “любов към ближния“? Това необяснимо противоречи на логиката.

Да допуснем, че тази болезнена реакция е предизвикана от лична обида, нанесена на философа-бунтар от евреите. Да предположим, че все пак в древността ситуацията е била различна и евреите са се ползвали с това, което им се полагало по начало – слава и уважение. Може би, едва след това, по-късно, те са станали лоши и тогава са престанали да ги обичат и дори са започнали да ги ненавиждат?

Оказва се, че няма нищо подобно.

След изхода от Египет, скитниците били нападани често. Още преди да се доберат до планината Синай, ги е атакувал номадския народ на амалеките. Е, какво се доказва с това? Кой тогава, тъй като, в интерес на истината, се е случвало винаги, не ги е нападал? Само мързеливите. На номадите им изпаднала щастливата възможност да се възползват от лесна плячка, и те ги нападнали. Както се казва, това е животът.

Парадоксът е в това, че тях не ги е интересувала собствеността на пътешествениците. Оказва се, че те са нападнали евреите, защото са ги ненавиждали. Причината? Затова и ще поговорим.

КОй НЕ ОБИЧА ЕВРЕИТЕ?

Евреите, с малки изключения, не са ги обичали в миналото, не ги обичат и сега. Не ги обичат тези, които ги познават. И тези, които дори никога не са им виждали очите, също не ги обичат. Не са ги обичали както отделни хора, така и цели народи. Не са ги обичали преди, не ги обичат и сега. Въобще не са ги обичали и в протежение на всичките хиляди години от тяхното съществуване.

Казват, че има и такива хора, които боготворят евреите. Възможно е и да е така. Във всеки случай, това е изключение от правилото, а изключението, както знаем, само потвърждава правилото. Както и да е, равнодушни към тях няма.

Към това можем да добавим, че често в числото на основните гонители на евреите се включват и хора, които са с еврейски корен. Например, първият Велик инквизитор на Испания, Томмазо Торквемада. Казано накратко, на всички е известно, че човечеството има особено отношение към евреите и то е ирационално.

Повече от всичко на света се страхуваме от евреите и не ги допускаме до себе си.[47]Окума Сигенобу (1838–1922) – премиер-министър на Япония, знаменит педагог. Цитатът е от книгата на А.Шмаков Международното тайно правителство, 1912 г.

Често всичко това се изразява в оскърбления, обиди, клевети, неоснователни обвинения и т.н. Към списъците с антисемити се числят много известни личности. Достатъчно е да назовем имена като Демокрит, М. Лютер, Ж. Волтер, Г. Гегел, Ф. Достоевски, Е. Зола, А. Чехов… и т.н.

Тези хора не обичали евреите, а някои от тях дори посочвали причината за тази липса на любов. Можем да отбележим, че причините са много. Но съществува и друго явление. Има антисемити, които не просто ненавиждат, но и предявяват към евреите конкретни претенции.

Върху еврейският народ лежи задължението да изпълни старото пророчество, гласящо, че чрез него всички народи на света ще бъдат благословени.[48]Хенри Форд. Международното еврейство.

Какво се крие зад думата “благословени“ е трудно да се разбере. Възможно е да е свързано с нещо духовно, или нещо от този сорт.

Според нас, възниква справедливият въпрос: „Защо с такива претенции не се обръщат към другите народи?“ Ако вие знаете подобни примери, ни поправете. На нас не са ни известни такива.

Сходството и настойчивостта на претенциите учудват и тревожат. Ако започнат да изясняват, какво все пак искат, няма да получите конкретен отговор. Всеки от тях чувства, че евреите не са прави, че е свързано, като че ли, с духовните ценности, но за какво конкретно става въпрос, те не знаят. Най-забавното е, че самите евреи знаят още по-малко за това.

«Какво искате от нас, – ще кажат те – оставете ни намира, ние сме като всички останали.“

Но никой не се съгласява с това – нито тези, които не обичат евреите, нито онези, които ги обичат. В крайна сметка, в дълбината на душата си, евреите сами чувстват, че с нещо са задължени на всички останали.

И сега достигнахме до извода. В евреите има нещо, което е необходимо на всички, и това нещо евреите не го правят или не го отдават, което, в общи линии, е едно и също.

Вече подробно разказахме, каква, без преувеличение, методикабомба е заложил Авраам в еврейския народ. Въпросът е как да се излезе от тази ситуация. Всички, и евреите и не евреите. Нека отново се обърнем към миналото и, може би, там ще намерим отговора.

НЕ Е НУЖЕН ЦАР

Евреите са ни дали в християнското откровение етическа система, която, дори и напълно да отделим от свръхестественото, се явява най-ценното от всичко, което човечеството владее. Тя превъзхожда, всички други плодове на мъдростта и знанията, взети заедно. На тази система и тази вяра, още от времето на падението на Римската империя, е построена цялата наша цивилизация.[49]Уинстън Чърчил (1874 – 1965 г.) – премиер-министър на Великобритания. Из статията “Ционизмът срещу болшевизма: Борбата за душата на еврейския народ“.
Сънди Хералд, 8 февруари 1920г.

И така, методиката, изпратена на дългосрочно пътешествие през вековете от Авраам и Моше, започнала да живее в създадения от тях народ. Законите, по които този народ е живял, изглеждат, меко казано, странни и днес. Може само да си представим, как са изглеждали в очите на тогавашното езическо обкръжение.

Народът бил изцяло грамотен. Започвали да обучават децата на знания от 3 годишна възраст. Нищо подобно не е било и го няма никъде и до ден днешен. Според члена на Еврокомисията по въпросите на образованието, културата и младежта, Андрула Василиу, 75 млн. от възрастното население на Евросъюза не притежава дори и основни навици за четене и писане.

В допълнение към казаното, евреите са народ, който няма нужда от цар. Първият цар, Шаул, се е появил приблизително няколко стотин години след смъртта на Моше. И то не от необходимост, а по-скоро от безизходност.

Удивителен и слабо известен факт. Еврейският цар е можело да бъде подложен на телесни наказания за различни провинения!

Например, ако си е позволявал да вземе за себе си повече от разрешените от закона[50]РАМБАМ. Мишна Тора, Закони за царете, 3:3,4. коне или пари.

Но да не забравяме, че всичко това се е случвало на Изток, където върховното управление винаги се е отличавало и продължава да се отличава с деспотичност и жестокост. В Израел, както е известно, картината е била съвсем друга. Имало е особено отношение към слабите и немощните, към жените, робите и т.н.

В тези времена при развитите народи са съществували две класа: господари и роби. Евреите първи разрушили този стереотип. Законът, установен от Моше, забранявал човек да бъде държан в робство повече от 6 години. Немаловажен детайл. Под понятието „робство“ при древните евреи, се разбирало нещо по-различно, отколкото днес. В Йерусалимският Талмуд, в трактата Кидушин, се казва, че купуващият си роб е подобен на купуващият си господар, и ако той има само една възглавница, е длъжен да я даде на роба, дори и ако той самия трябва да спи на земята.

От друга страна, в останалият древен свят към човека, към неговия живот са се отнасяли без особени сантименти. Особено към децата и старците. Например, римляните, както и гърците преди тях, са убивали непълноценните деца[51]Луций Анней Сенека. За гнева, I, 15.. Според тяхната гледна точка, да бъдат оставяни такива деца живи, е било безсмислено и неестетично.

Те (евреите) считат за нечестиво всичко, което за нас е свято; и, наобратно, за тях е приемливо всичко, към което ние изпитваме отвращение. Евреите считат за престъпление убийството на което и да е новородено дете.[52]Марк Клавдий Тацит (ок. 56 – ок. 117 г. от н.е) – древноримски историк.

ОТ ВСЕКИ СПОРЕД СПОСОБНОСТИТЕ МУ

Защо евреите толкова са се отличавали от всички? В какво е причината?
Защото в древния Израел е работел законът: „Възлюби ближния като самия себе си“ и той е управлявал обществото.

Възниква естественият въпрос: „На какво се е държал този закон?“

От практиката на последните поколения знаем, че принципът на социализма „от всекиго според способностите, на всекиму според труда“, който е много далеч от любовта към ближния, се е задържал само 70 години. Проблемът с този лозунг възникнал още в самото начало. Независимо, че той изглежда справедлив, да се претвори в живота се оказало не толкова просто.

В това, всъщност, е и целият проблем. Този принцип на социализма е бил установяван с тотален терор. Друг способ да го внедрят в действие не са съумели да намерят. Когато натискът на терора леко намалял, социалният проект веднага рухнал. Причината ни е ясна. Този принцип не се вписва в природата на човека. А какво тогава да кажем за закона, приет от израелтяните? Още повече, че е бил приет доброволно и при това единогласно? Изводът е еднозначен: това не може да бъде, защото то не може никога да се случи.

Може да се спори на тази тема и да се интерпретират тогавашните събития както ни е угодно. Но все пак там нещо е съществувало! Друг въпрос е, че не му придаваме особена важност и считаме всичко това за подразбиращо се. Но всъщност това явление стои извън границите на всяко рационално обяснение.

Може би тогава хората са били други, по-човечни, или нещо подобно? Може би този закон е бил приет между другото, за „забавление“, просто като някаква идеална етична норма?

Знаем, че всичко това не е така.[53]А.Миролюбов. Бит на еврейските царе. Предговор, III-IV, 1898.

Няма да се разпростираме върху тогавашните нрави. Заедно с това, законът „за любовта към ближния“ бил не само ключов в Израел, но и преминал, в крайна сметка, към всички останали народи под формата на социален морал. Върху този морал е израснала в последствие и сегашната цивилизация.

Всичко това говори само за едно, че ако не е съществувал някакъв таен патент, такава държава не само че не би могла да съществува, но и не би могла въобще да възникне. Ще припомним също, че не е имало никакви естествени предпоставки за такива революционни промени, а и обкръжаващите народи не изпадали във възторг при появата на ирационалните еврейски иновации.

За тайният патент вече говорихме. Той принадлежи на Авраам. Държавата, създадена от Моше, е резултат от внедряването на този патент в живота. Казано на научен език, теорията се потвърдила на практика.

ЧОВЕК СЕ РАЖДА КАТО ДИВО МАГАРЕ

Но защо цялата тази идилия все пак приключила и ние имаме това, което имаме? Съществуват два различни отговора.

Преди всичко, крайъгълният камък на тази методика се явява възпитанието. Дългогодишно, от най-ранна възраст, усърдно всекидневно възпитание. Не е толкова лесно от зверче да се направи човек.

Човек се ражда като диво магаре.[54]Писания, Йов, 11:12.

Такова възпитание изисква мощните усилия на всички държавни институции. А ако те обкръжават врагове, които не разбират кой си ти и защо си тук? Тогава просперитетът ти и особените взаимоотношения между живеещите в страната хора им избожда очите. По-лесно е да се разруши и вземе насила, това, което ти харесва, отколкото да се научиш на него.

Така и са правели. Нападали и избирали. Това е едната причина. А каква е другата?

Може да се каже така – защото все още не е имало Интернет. Работата е там, че най-ефективният днес начин за разпространение на информация на Земята е виртуалния, чрез Интернет. А тогава? Какъв тогава е бил най-добрият начин за разпространение на информация и идеи? За съжаление, само чрез непосредствен контакт.

Колкото противоречиво и жестоко да звучи това, но етичните ценности, приети от еврейския народ не са могли да останат безкрайно дълго на едно ограничено място. Те е трябвало да излязат навън. Това се диктува от същността, от самата природа на тези алтруистични ценности. В него е заключена втората и главна причина за изгнанието.

Евреин – това е свято същество, което се е сдобило от небето с вечен огън и просветлило с него земята и живеещите на нея. Той е изворът и източникът, от който всички останали народи са почерпили своите религии и вяра.[55]Лев Толстой. Из статията “Какво е евреин?” във варшавския всекидневник “Театър Велт“ на идиш, 1908г.

Как се разпространявали идеите на Авраам после, след разпръскването на народа? Както им е било угодно. За да се заразиш с чужди идеи изобщо не е задължително да имаш роднинска връзка с техния носител. Достатъчно е да си чул за тях или просто да си ги почувствал.

В своето време „зловредните“ западни идеи се предавали в СССР чрез туристите, радиото, книгите, музиката, киното, дрехите и т.н. Както е известно всичко това завършило с…перестройка (преструктуриране).

Природата, управляваща еволюцията на човечеството, се е погрижила, нейното висше достижение, човекът, да получи юздите на управлението в своите ръце. Неизвестно защо сме уверени, че това е IQ-то, макар че, както показва многохилядният човешки опит, ценни, преди всичко са, не умствените възможности на човек, а неговото нравствено развитие. За съжаление, ние все още се съмняваме в това…

ПРОТИВОЕСТЕСТВЕНИ ПРАЗНИЦИ

Говори се, че освен всичко останало, странни ирационални закони и обичаи отделяли древните евреи от обкръжаващите ги народи. Какво толкова удивявало, а може би, дори шокирало народите? И главното, от къде са се взели тези обичаи?

Да вземем за пример конкретно празнично събитие – Песах (Пасха). В очите на народите както тогава, така и днес, няма нищо постранно и отвратително. Ежегодно, в течение на цяла седмица, се празнува успешния изход на израелския народ от египетското робство. Празникът започва с трудоемка и усърдна подготовка. Тя се нарича пасхален кашрут. „Кашер“ (ивр.) – подходящ, съответстващ.

Като цяло, става дума за особени действия, отнасящи се към домашния бит. В тях влизат: жилището, облеклото, посудата и найглавното – хранителните продукти. Няма да отегчаваме читателя, само ще споменем, че в дома се подържа стерилна, може да се каже дори анормална чистота.

Какво тук е толкова необичайното? Понякога се срещат хора, които много обичат чистотата? Работата е там, че не става въпрос за чистотата като цяло. Важно е самото почистване. Да се открие и унищожи всичко вкиснало, тоест всичко, което е свързано, дори и косвено с процеса на ферментация. Например, трохите хляб или макароните. Няма да навлизаме в детайли, само ще кажем, че нищо подобно не прави и не е правил никой, и никога.

Но най-сложните предписания се отнасят към храната и изобщо към всичко, отнасящо се до нея.

През празничните дни, могат да се ядат само определени продукти, специално подбрани, обработени и приготвени по много сложна технология. Например, особеният продукт, приготвян специално за празника – маца. Главното в нейното приготвяне е да се предотврати вероятния процес на ферментация.

Ясно е, че в тестото не се добавя мая, а за да не започне да втасва след добавянето на вода в брашното, сместа се меси непрекъснато през не повече от 18 минути. Ако процесът се забави, тестото става негодно за употреба.

Сега да си представим за минутка народите, които са заобикаляли израелтяните. С какви очи са гледали на всичките тези премъдрости? Не е необходимо да търсим надалеко. Как всички днес гледат на това? Евреите го изпълняват, защото е обичай, но неевреите гледат с удивление на абсолютно ирационалните действия, асоциирайки ги с магическите ритуали на диваците.

Възниква главният въпрос: „Има ли връзка между прогресивната, може да се каже революционна идеология на израелтяните и непонятните, често струващи ни се нелепи, действия в бита?“.

Вече говорихме, кой и защо е създал еврейските празници. Песах (Пасха) не прави изключение. Всяко действие, всеки процес и дори терминологията носят определен смисъл. Става дума за вътрешни изменения, които протичат в човека. Всички действия извършвани през празник, без изключения, ни говорят как да се измени, или как се изменя егоистичното отношение на човек към живота в противоположното му – алтруистично. Например, какъв е смисълът от тази безпрецедентна щателна уборка на дома? Под понятието „дом“ се подразбира сърцето на човека. Уборката на дома е почистването на сърцето от егоистичните му стремежи, за да стане то подходящо за любовта към ближния.

Това е първото ниво на обяснение. Има и още по-дълбок смисъл, с използването на кабалистична терминология. Да кажем, особеният пасхален поднос, „кеара“, използван по време на празничната трапеза. На него се полагат специално приготвените блюда. Те, всичко на всичко, са шест. Всяко от тях съответства на шестте скрити, управляващи свойства на природата. Наричат се Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод. Самата кеара се нарича Малхут, седмото свойство, което вече се отнася към самия човек.

Всяко действие, всеки предмет, имащ отношение към празника, носи особен вътрешен смисъл. Съществуват специални книги, където е описано много подробно. Например, „Шаар а–Каванот“ (Вратата на намеренията). Няма да разясняваме това, тъй като понятията са много сложни и изискват специална подготовка.

Накрая ще кажем, че дори името на народа, нападнал първи Израел в пустинята, носи в себе си особен смисъл. АМАЛЕК[56]Кабалистите са упълномощени да съобщят, 2011, стр.262. е абревиатура на думите „ал менат лекабел“ (заради получаване). Става дума за максималното, най-разрушителното и неуправляемо ниво на егоизма.

АНТИСЕМИТИЗМЪТ СЪХРАНЯВА ЕВРЕИТЕ

Да започнем с формулировката на въпроса.

Народът бил изгонен. Да допуснем, че това е било принудителна необходимост поради великата цел за разпространение на етичните ценности. Но, все пак, народът, с всичките си ценности е можел да се разтвори сред другите народи, което, всъщност, и е станало с десет от дванадесетте израелски колена. Възможно е да е просто нелепа случайност фактът, че две от израелските колена, прародители на съвременните евреи, не са се разтворили сред другите народи?

Не, това не е случайност. Ако без емоции и сантименти погледнем на реалността, ще видим, че евреите, като една общност, са съхранили не само религията си, както много хора предполагат, но и нямащото прецедент явление, наречено антисемитизъм. Той не е продукт от поведението на евреите, той е обвивка, която съхранява самото понятие „евреин“.

Може би, най-вече благодарение на антисемитизма съществуваме и досега като раса. Аз вярвам, че това е точно така.[57]Алберт Айнщайн

През цялата история евреите са се опитвали да станат като другите народи, като гърците, римляните, немците, руснаците… Отричали са религията си, променяли са външния си вид, приемали са обичаите, езиците, начина на живот, изобщо всичко, което са могли, но нищо не се е получило. Не говорим за отделни изключения, а само за тенденции. На евреите и не евреите им се струва, че антисемитизма е нещо от рода на ксенофобията – естествена ненавист към нещо чуждо. Обаче животът показва, че това не е така.

Антисемитизмът не е ксенофобия и не е случайност. Не само отделни страни, но и цели империи са се опитвали да избавят света от евреите. Гърците са се опитали да заменят еврейския морал със своя, римляните – да властват над евреите. Испанци, португалци и много други гонели евреите от страните си. Най-дебелата точка в този процес са поставили германските нацисти.

В евреите те виждали своя главен идеен враг. Много преди идването си на власт, още през септември 1919 година, Хитлер е написал своя първи политически документ, където заявява, че еврейският въпрос може да бъде разрешен единствено с пълното отстраняване на евреите от Европа. След идването на нацистите на власт в Германия, се появил план за окончателното разрешаване на еврейския въпрос.

Към завършващата част на този план, масовото унищожение на евреите, нацистите пристъпили по време на Втората световна война. Конвейерът на смъртта не спрял и за минута. За него се харчели огромни материални и човешки ресурси, много често в ущърб на бойните операции. Цялата управляваща върхушка на Германския райх била посветена на този план, но най-вече техният вожд – фюрерът.

Преди самоубийството си Хитлер е написал завещание. Би трябвало да се очаква, че той ще пише за причините за поражението, на своя приемник, за политически назначения, за лични преживявания, за края. И действително, в един или друг вид тези теми били засегнати. Но главната идея, пронизваща целия документ, била в друга насока. Главното, което вълнувало Хитлер, бил еврейският проблем.

Както е известно, последните указания преди смъртта, са последния шанс на автора да предаде на потомците си своите мечти, съкровени идеи, вътрешната мотивация на целия свой живот. Пред вас са последните указания от завещанието на Хитлер. Коментарите са излишни:

Преди всичко искам, правителството и народът максимално да защитават расовите закони и безпощадно да се противопоставят на отровителя на всички нации – международното еврейство.[58]У. Ширер. Възход и падение на Третия райх, 2009. Том 2. Стр.665.

ЕВРЕИ ИМА, А ВЪПРОС – НЕ

Набива се в очите ни странен, може дори да се каже алогичен, факт. В онези времена, евреите не са се чувствали никъде така комфортно, както в Германия. По-голямата част от тях са водели не религиозен, а светски начин на живот. В продължение на стотици години те успешно се сливали с обкръжаващата ги среда. Например, бащата на Карл Маркс приел протестантството и кръстил своите осем деца. Едновременно с това, нито един антисемит не споменава за протестантството на Карл Маркс, но за сметка на това с удоволствие припомнят, че той е евреин.

Немските евреи се считали за немци с юдейско вероизповедание. Те активно участвали в обществения и културен живот на страната, а по време на Първата световна война и в бойните действия на фронта. Тогава към фронта доброволно се отправили около 100 хиляди евреи. Знаем кога и как е завършила цялата тази идилия.

Може би, за всичко е виновен особеният немски манталитет, и в друга страна това определено не би могло да се случи? Ще се съгласим с това и ще се опитаме да го проверим. Най-правилно е да го направим чрез сравнение. За да бъде коректно сравнението, е необходимо да вземем страна със сходни признаци.

По време на упоменатите събития, Германия, както е известно, се считала за свръхдържава. Освен това, тя имала отношение и към социализма. Ръководната партия на Германия така и се наричала – национал-социалистическа.

Коя свръхдържава по същото време е проповядвала социализма? Само една – СССР.

Как са се чувствали евреите в СССР, и изобщо, колко актуален е бил там еврейския въпрос? На страниците на своя знаменит роман “Златният телец“, писателите Иля Илф и Евгений Петров са обрисували по следния начин тогавашната обстановка:

– Значи, съществува и (еврейски) въпрос? – Не. Евреи има, но въпрос – не.

Кратко и ясно, не можеш нищо да кажеш. За пълнота на картината е важно да отбележим, че на държавно ниво СССР е бил явен противник на антисемитизма.

В СССР антисемитизма се преследва много строго от закона, като изключително враждебно явление за Съветския строй. Според законите на СССР, активните антисемити се наказват със смъртно наказание.[59]Йосиф В. Сталин. Съчинения, том 13. Държавно издателство за политическа литература, 1951г. Стр. 28

Понякога, естествено, е имало, както тогава са ги наричали, крайности. В СССР е царял интернационализмът, затова юдаизма, както и ционизма, не са се приветствали, и за своята националност еврейските деца често узнавали от училище или от съседите, а не от мама и татко.

Излиза, че писателите са били прави и на територията на СССР, законът на природата, антисемитизмът, не е действал?

Да, той не действал, но само на страниците на знаменития роман. Ако писателите бяха доживели до политическата кампания „Борба с безродния космополитизъм“, прераснала в „Делото на лекаритеотровители“, може би биха пренаписали главата, посветена на еврейския въпрос. Тогава, както е известно, само смъртта на Сталин преустановила „окончателното“ разрешаване на еврейския въпрос в СССР.

Изводът е, че антисемитизмът не е изобретение на немците или руснаците, а също такова природно явление както дъжда или снега. Може да се прояви във всеки момент, и също така във всеки един момент да затихне. Той е предсказуем със своето постоянство и непредсказуем според мястото и времето си. С увереност може да се каже само едно – няма да оставят евреите в покой.

Сред тези народи покой ти няма да намериш, и отдих няма да имат нозете твои.[60]Тора. Дварим, 28:65.

КЪДЕ ГИ ГОНЯТ ?

Претендираме, че антисемитизмът е закон на природата. А къде са доказателствата? Да, евреите са гонени и ги гонят от различни страни. Е, и какво? И други народи са били изгонвани. Да, възможно е да са гонили евреите по-често отколкото другите. Но това, все пак, още не доказва, че антисемитизмът е закон. И въобще, що за закон е той: гонят хората, просто така, по целия свят? Защо ѝ е на Природата това? По-добре да се занимава с озоновата дупка!

Все пак ще опитаме да обясним.

През цялата история често са гонели евреите. Обикновено, в някакъв момент, след относително спокойствие са започвали обвинения, гонения и съдилища. След това се е приемал държавен указ и са изгонвали евреите. И никой не го интересувало къде ще отидат те. Но изведнъж, наложеният механизъм спрял да работи. Започвайки от края на 19 век, възникнали предпоставки за възраждане на еврейската държава и, заедно с това, бавното, но неотклонно завръщане на евреите в историческата им родина.

Историческите условия, ционистите, възродилият се древен език иврит, съгласието на страните, парите – всичко това и много други неща изменили антисемитските настроения. Те придобили целенасоченост. Бавно, но уверено, евреите започнали да изтласкват диаспорите от различните страни в посока към земята им на обитаване.

Ако в началото на 20-ти век евреите били разхвърляни по целия свят, то сто години по-късно, основната маса от тях се концентрирала в две страни – Израел и САЩ. Дори и в такава страна като Грузия, която е известна със своето толерантно отношение към евреите, към днешния ден такива почти не са останали. По-голямата част от тях са се преселили в Израел.

Ще приведем няколко исторически факта, потвърждаващи възникналата тенденция.

Слабо известно е, но когато нацистите дошли на власт, те не възнамерявали да унищожават евреите. Преди всичко, те се стремели да ги изгонят от Германия. Може да се каже, че това са машинации на ционистите, но фактът си е факт – Германия е положила огромни усилия за да пресели своите евреи в Палестина. Въпросът е дали евреите са искали да отидат там.

Заинтересоваността на властите в Райха била толкова голяма, че данъкът за евреите заминаващи за Палестина бил намален, а експортът за там на стоки от Германия бил с преференциални условия. Било разрешено да се изнася и движимо имущество. Властите създали мрежа от занаятчийски и земеделски училища, където потенциалните имигранти могли да получат специалност, необходима им в новото местожителство.
…За заселването на заминаващите евреи властите превели 100 милиона райхсмарки![61]Лев Волошин. Нацисти и ционисти. Неосъществен роман. Публикация на сайта:
mishmar.info

НЕ ИСКАТ ДА СЕ ЗАВРЪЩАТ

От тези и други факти, виждаме, че антисемитизмът не е някаква непостижима сила, която оказва безсмислен натиск върху еврейския народ. Не, тя действа целенасочено. След изгонването си, евреите мечтали да се завърнат на своята земя, но не можели. А когато се появили условия да се завърнат, те не искали.

Преди Втората световна война евреите не желаели да отиват в Израел. След войната и страшната Катастрофа, те също не бързали да отидат в Израел.

Както е известно, след сключването на пакта „Молотов-Рибентроп“, в хода на започващата световна война, Германия и СССР разделили помежду си Полша. На територията на СССР се оказали стотици хиляди евреи, бивши граждани на Полша. След завършване на войната се появила възможност за осъществяване мечтата на поколенията – да се завърнат в историческата си родина. Но полските евреи не се отправили към Палестина, а в Полша, независимо от царящия там антисемитизъм. Едва след известният погром в Келце, през 1946 година, полските евреи все пак се отправили към Палестина.

Може да се предположи, че евреите в Палестина, а после и в Израел, са били направлявани от ционистите, еврейските банкери, немците, руснаците, поляците и т.н. А може и съвсем друго. Да речем, че съществува някакъв, струващ ни се ирационален, план, който е заложен във вид на програма в природата. За какво е нужно това? Ами поради същата тази причина, за която са говорили еврейските пророци. Изгнаниците трябвало да разпространят идеите на Моше, а след това да се върнат у дома, за да ги въплътят първи в живота.

Представяме пророчеството на Езекил (Йехезкел), духовен вожд на еврейската диаспора във Вавилон. Тези пророчества се отнасят към времето между 593 и 571 г. пр.н.е., тоест преди повече от 2500 години назад във времето.

И ще ви взема от народите, и от всички страни ще ви събера, и в земята ваша ще ви заведа. И с вода чиста ще ви поръся, и от нечистотиите си всички ще се изчистите; и от всичките ви идоли ще ви изчистя. И сърце ново ще ви дам, и нов дух ще вложа във вас. И от плътта ви каменното ви сърцето ще отделя, и от плът такова ще ви дам. И духът Мой във вас ще вложа; и ще направя, че законите Ми да следвате и уставите Ми да съблюдавате и според тях да постъпвате.[62]Пророчества. Езекил, 36:24-27