ГЛАВА 2

ОБРАЗУВАНЕ НА НАРОДА

ПРОГРЕСИВНАТА МЕТОДИКА

Още веднъж ще се повторя, тази книга няма отношение към историографията. Интересуват ни не датите, а корените и тенденциите на събитията.

И така, началото на процеса или, ако желаете, явлението наричано „антисемитизъм“, било заложено. Учениците на Авраам все още не ги наричали евреи, но още тогава той знаел, че трябва да основе народ от своите последователи.

Струва си да се анализира това нестандартно и същевременно съдбоносно решение. Защото ако го нямаше еврейският народ, нямаше да съществува и еврейският проблем.

Ще напомним, че прогресът, по своята същност, е програмиран от природата процес за развитие на човешките потребности. Имено това явление е предизвикало разрушаването на вавилонската цивилизация, както, и на всички следващи цивилизации като цяло.

Авраам е притежавал методиката, която е позволявала този процес да се контролира и регулира.

Възниква естественият въпрос: „Какво да се прави с тази прогресивна методика, ако не я признават и поне засега не се нуждаят от нея? Как да се предаде на бъдещите поколения?“ Тъй като ще настъпи времето, когато цялата Земя ще бъде населена и няма да има къде да се избяга. Регионалната вавилонска криза, рано или късно, ще прерасне в световна криза, защото същността на конфликта, нарастването на гордостта или, с други думи, растежа на егото – не е поправена. Какво да се направи? И Авраам решава да създаде особен народ, носител на неговата методика.

НАРОД ОТ ДОБРОВОЛЦИ

И все пак, нещо не се връзва. Иска ми се да навлезем по-подробно във всичко, което е направил Авраам. Преценете сами. През цялата история са се раждали и изчезвали стотици, ако не и хиляди народи. На никого това не му се вижда странно и се възприема с разбиране. Нищо не би помогнало, съществува естествен еволюционен процес. Народите, както и човека, се раждат и умират. Тогава защо същото не се е случило и с еврейския народ, още повече, че предпоставките за изчезването му, биха били достатъчни за дузина други?

Да започнем отдалече. От къде въобще се появяват народите? Как става образуването им?

В много опростен (преувеличен) вид това изглежда примерно така.

Известно е, че човекът е социално същество и затова не може да съществува в самота. Първото естествено обкръжение на човека е семейството му. Няколко семейства са вече племе.

Някои племена строят лодки, ловят риба и стават професионалисти в тези области. Други се специализират в стрелбата с лък или в хвърлянето на бумеранг и стават ловци. Трети не могат нито едното, нито другото, но затова пък се научили да правят съдове от глина, в които може да се свари рибена чорба или да се изпече нещо. Започва взаимноизгоден бартерен обмен на продукти, а също така и на невести и младоженци.

И като резултат, се образували народите, а малко по-късно и държавите. Всичко това е естествено и разбираемо. Общите песни и танци около огъня, постепенно се превръщат в народен фолклор, а природните условия създават определения генотип. Няма да говорим за смесването на народите в резултат на войните. Този процес в крайна сметка също се намира в рамките на естествените еволюционни промени. Както и да е, но вътре във всеки народ съществува общ манталитет, съдба и инстинктивна любов.

Авраам е основал народ не на кръвна, а, както вече беше казано, на основата на идеологическата връзка. Голяма част от тези, които извел от Вавилон, и онези, които събрал по пътя, не са му били роднини. Те тръгнали с Авраам, защото ги привлекли идеите му и собствения им вътрешен повик. А сега ще зададем редица не леки въпроси и нека всеки сам отговори на тях.

Доколко е реално да събереш хора, които нямат кръвна връзка, в един народ на основата на доброволно приета идеология? А ако такъв народ е изгонен от своята територия? А ако се раздроби на части? А ако този народ насилствено и/или културно се асимилира? А ако малолетните деца ги откъсват от семействата им и ги заробват като войници? А ако върху него се извършват погроми, изгаряния на клада или планомерно се унищожава в концлагери?

Всеки здравомислещ човек ще се съгласи, че този народ е трябвало да изчезне и то хиляди пъти. Тогава защо не е изчезнал? Може би, някой ще намери рационално обяснение? Писателят А. И. Куприн не успял да намери такова обяснение…

Цялата негова история е пропита с трагичен ужас и залята със собствена кръв: столетия плен, насилие, ненавист, робство, изтезания, клади от човешко месо, изгнание, безправие…
Как може да остане между живите? Или, в крайна сметка, съдбата на народите има свои, неразбираеми за нас, тайнствени цели?[23]От разказа на А. И. Куприн “Еврейка”, 1902 г.

АНТИСЕМИТИЗМЪТ – СЯНКАТА НА НАРОДА

И така, защо не е изчезнал народа, създаден от Авраам? Отговорът е парадоксален. Защото съществува явление, което се нарича антисемитизъм. То е съществувало винаги. От самата тази минута, в която Авраам се е превърнал от идолопоклонник в човек, усещащ Висшото, съзнателното ниво на Природата, се е появил и антисемитизмът, отрицателната сила.

“Антисемитизмът е сянката на еврейския народ… Аз съм физик и знам, че всяко тяло хвърля сянка. Сянката, хвърляна от моя народ, е антисемитизма.”[24]От беседите на А. Айнщайн със С. М. Михоелсом, 1943 г.

В природата, на всичките нейни нива, съществуват винаги двойки, взаимно противоположни сили и явления. Ние въобще сме способни да възприемаме, каквото и да е, само на базата на контрастите. Денят не може без нощта, мокрото без сухото, плюс без минус, егоизма без алтруизма.

Авраам е станал носител на сила, която може да се нарича алтруизъм, а може и природна хармония. В тази сила има една особеност, която се крие в самото ѝ наименование. Тя, ако може така да се каже, заставя човека да я раздели. Той не може просто да бъде носител на тази сила. Не е възможно да я държиш в себе си, трябва да я предадеш нататък. Така е устроено от Природата. Затова Авраам е ходил из Ур Халдейски и е молел гражданите да се вслушат в неговите думи. По тази причина е създал група от единомишленици и се е скитал по градове и села.

Тъй като това е сила на Природата, тя при никакви обстоятелства не може да изчезне, точно така както и силата на гравитацията. Това е Закон.

Тази сила не дава покой на своя хазяин, докарва го до депресия и го принуждава да действа. Измъчват го с въпросите: „Кой съм аз? За какво съм? Защо? „

Бедният ѝ носител много често дори и не знае какво се иска от него. Той даже и не подозира, че трябва в началото да направи всичко възможно, за да се разкрие тази сила в самия него, а след това е длъжен да я предаде по-нататък.

А ако носителят не обръща внимание на този вътрешен призив? Ако се опитва да се избави от него, като от неканен гост? Ако е зает с изграждането на пирамиди или на щастливо бъдеще? Ако бяга гол с гърците по олимпийския стадион или се стреми да получи Нобелова награда или Оскар в Холивуд?

Тогава се включва другата Природна сила, антисемитизмът, и той, в зависимост от случая, започва или не започва да чува вътрешен призив…

Така е било през цялата история, така и ще продължава. Това е закон, а да се спори със закона е безполезно. Това не са измислици на автора на книгата, за това са говорили и говорят кабалистите в продължение на 2000 години. Може да не им вярвате, може да не вярвате на никого, но законът си е закон. Баал а-Сулам[25]Баал а-Сулам – Йехуда Ашлаг (1884 – 1954), най-великият кабалист на 20-ти век.
Автор на коментари към Книгата Зоар.
казва:

Науката кабала ни е дадена за постигане на целта. А ако се съмняваме в достоверността на кабала и казваме, че всичко, случващо се с нас е случайност и сляпа съдба, то ни се изпращат неизброими бедствия. Те ще ни покажат, че това не е случайност, а неизбежното Висше управление…[26]Баал а-Сулам. Изгнание и освобождение.

Признавам, че тези обяснения не изглеждат съвсем рационални. Но от друга страна, всичко, което касае еврейският народ, не се съвместява по принцип с думата „рационалност“.

Но нека да не спираме и да проследим по-нататъшната съдба на групата на Авраам.

ЕГИПЕТСКИЯТ ПАРАДОКС

Групата на Авраам започнала своя път към бъдещето и в резултат, се оказала в Египетско робство.

В Египет за първи път се проявява парадокс, който по-нататък ще стане правило. От една страна, за приютилата ги държава ползата от еврейското присъствие е несъмнена.

Всички народи в света, и всички управници в света, засилвали своята власт, само за сметка на Исраел. Египтяните не властвали над целия свят, докато не дошли Исраел…[27]Зоар, Шмот, И стана новият цар, 75

Те заслужено получават високи длъжности, оказват им всякакви знаци на внимание и уважение. Но рано или късно тази идилия приключва, и събитията започват да се развиват в обратна посока.

Първо изчезват почитта и уважението, след това длъжността, а после евреите се изпращат в изгнание. Така се е случвало и се случва независимо от времето за пребиваване в приютилата ги страна. Може да е 1 година, а може и 1000. Минава време, появява се поредната псевдопричина, и процесът започва.

Всъщност, началото на този процес било заложено още по времето на Авраам. Първото изгнание се е случило още във Вавилон, но тогава никой не придал значение на случващото се, защото ставало въпрос само за неголяма група гои вавилонци.

Не е тайна, че изгнанието на евреите не носи полза за държавата. Управляващите били прекрасно осведомени за това, но нищо не могли да направят, с което предизвиквали изумление в коронованите си колеги от другите държави.

Малък много показателен пример: След изгонването на евреите от Испания, турският султан Баязит II (1481-1512), приемайки доброжелателно бежанците, казал следното[28]Грец, IX, 3-то издание. 1907 г.:

«Смятате Фернандо за умен крал, но той разори собствената си страна и обогати нашата“.

Широко е известна ползата от еврейското присъствие в Египет.

Отначало Йосиф, правнука на Авраам, спасява Египет от неминуем глад, а след това целият еврейски народ взима активно участие в подема на египетското стопанство. В резултат на тази дейност в отдалечената провинция били построени два големи града с пълната им инфраструктура – Рамзес и Питом. Успехът и разцвета на евреите предизвиквали завист в местното население, и в резултат на дворцовите интриги чужденците станали роби. Но робовладелците някак си не получили морално удовлетворение от това. След 11 века, римският оратор Цицерон[29]Марк Тулий Цицерон (106 – 43 г.пр.н.е) Древноримски политик, философ и оратор. повтаря древните египтяни.

«Евреите, макар и наши роби, властват над нас.“

В последствие народът си заминал, а Египет постепенно започнал да деградира. Същата участ застигнала после и още много страни…

Наистина, страните, които гонели евреите не са виновни за действията си, точно както не е виновно и цунамито от 2004 година, отнело стотици хиляди живота.

Откъс[30]Jacob Marcus, The Jew in the Medieval World: A Sourcebook, 315 – 1791, (New York: JPS, 1938), 51 – 55. от писмото на италиански евреин, очевидец на изгонването на евреите от Испания през 1492 година:

…Кралица Изабела дала на представителите на юдеите отговор, приличащ на казаното от цар Соломон (Мишлей 21:1): „Сърцето на краля е в ръцете на Твореца, както потоците вода. Бог ще го обърне натам, накъдето Той пожелае“. И добавила от себе си: „Нима вярвате, че това идва към вас от нас? Творецът е поставил изгнанието ви в сърцето на краля“.

Еврейският народ, както помним, е бил създаден с определена цел, но той или не изпълнявал своите функции, или ги забравял, което не променя същността на нещата. Но еволюцията в природата продължава без значение какви са плановете ни. Евреите не могат да правят това, което те искат, подобно на другите народи. Те са носители на методиката на бащата основател Авраам, с всичко произтичащо от това.

Може би, всичко това са приказки и измислици, а евреите са обикновен народ, на който просто не му върви много? Добре, хайде да се върнем в Египет и да разгледаме отблизо тогавашната ситуация.

НИКОй НЕ ИСКАЛ ДА ЗАМИНАВА

Като за начало, малко информация за геополитическата и за вътрешната ситуация в региона.

Египет се намира в северната част на Африка, или ако искате, в Близкия Изток. Днес страната е известна със своите пирамиди и с реката Нил. В продължение на дълъг период от време тя е заемала ключово място в Древния свят.

Народът на Израел е бил в робство в Египет в продължение на 210 години[31]РАШИ – Шломо бен Ицхак (1040 – 1105), коментатор на Талмуда и Библията; духовен водач на общини в Северна Франция. Швилей а-Танах. Берешит, гл.42, т.2.. Успешното излизане от Египет ежегодно се празнува през месец Нисан от потомците на някогашните роби. Събитието много подробно е описано в документ, който се нарича „Пасхална Агада“.

Фараонът, така се е наричал царят на Египет, е главният отрицателен персонаж в „Пасхалната Агада“. Днес тази дума преди всичко се асоциира с играта на карти и с презрителния прякор на полицаите в някои държави.

Моисей, възпитаник на дъщерята на Фараона, е бил вожд и духовен предводител на еврейския народ. Той е съумял да изведе евреите от египетското робство. По време на странстванията нееднократно е упрекван от собствения си народ, че го е откъснал от “котлите пълни с месна супа”.

Основните събития в Египет са се разгърнали, когато Моисей узнал истинската причина за струпалите се беди върху неговия народ. В програмата, която разкрил Авраам, бил регистриран нов етап: евреите трябвало да напуснат Египет и да се обединят въз основа на принципа: „Възлюби ближния като самия себе си“[32]Тора. Ваикра, 19:18.. Природата на този процес е програмирана по същия начин, както името на страната, в която е живял Моисей и името, което получил.

Египет, на иврит Мицраим (от думата „миц-ра“, „концентрация на злото“).[33]Кабалистите са упълномощени да съобщят, 2011. С.41.
Моисей, Моше (от глагола „лимшот“ на иврит, издърпвам, изтръгвам).[34]Кабалистите са упълномощени да съобщят, 2011. С.42.

Известно е, че Моисей нямал никакви основания и реални, в обичайното им разбиране, възможности, за да изведе хората от Египет. И макар това да го е тревожело, той се отправил към Фараона и започнал преговори. Фараонът не приел сериозно претенциите на Моисей, но по-нататъшните събития го принудили да промени отношението си. Непрекъснатата поредица от природни катаклизми, изсипали се над страната, повлияли не само на Фараона, но и на еврейския народ, който дотогава се чувствал напълно комфортно в Египет, независимо от всички гонения.

В това отношение, нищо няма да се промени и в бъдеще. На всички е известна, така наречената, твърдост на евреите. Подобна история се повтаря и по време на нацисткия режим. Много евреи не искали тогава да си заминават от Германия.

Още в началото на 1934 година, когато вече намеренията на нацистите били ясни и разбираеми, Ото Хирш, представител на организацията „Имперско представителство на немските евреи“ («Reichsvertretung der deutschen Juden“), се изказал против „спешната емиграция“, тъй като вярвал, че в „нова Германия“ евреите ще могат да намерят за себе си достойно съществуване[35]Лев Волошин. Нацист и ционист. Несъстоял се роман. Публикация на сайта:
mishmar.info.

600 000

Дошло време да се завърши формирането на народа. В своето време Авраам създал група. Моисей имал друга задача. Искал с помощта на методиката на Авраам от тази разединена група да направи народ. Засега тези хора ги обединявало само недоволството им към техния водач, освободил ги от робството, и носталгията по калорийната египетска храна. Въпреки всички трудности, Моисей съумял да се справи с поставената задача.

Историческото описание на онези дни изглежда много драматично: 600 000 мъже, от 20 годишна възраст нагоре, обкръжили в плътен обръч една от планините в Синайската пустиня. После всеки поотделно, гръмогласно обявил съгласието си да изпълни някаква работа, произнасяйки добре познатото ни и днес изречение: „Ще направим и ще чуем“. И тогава се случило нещо известно под названието „Даряване на Тора“. Случило се след седем седмици, а поточно, на петдесетия ден след излизането на народа на Израел от Египет. От тогава това събитие се отбелязва всяка година с празника Шавуот.

За първи път тогава на Синай била преодоляна липсата на любов, а по-точно, естествената ненавист разделяща хората. Между другото, и названието Синай не е случайно. В превод от иврит думата синай означава ненавист.

Да се продължи делото на Авраам не е било лесно, независимо че Моисей е бил подготвен за ролята си. Идеите, които разпространявал Авраам във Вавилон, привлекли към него ученици и от тях се сформирала група от привърженици. Сега ситуацията била точно обратната. На хората, както казахме, събрани по идеологически принцип, се родили деца, които малко се интересували от проблемите на бащите си.

Трябвало да се обединят хора, които изобщо не били подготвени за това. На някои от тях прогресивните речи на Моисей им били близки, а на други не. Авраам излязъл от Вавилон с група от няколко хиляди човека, а Моисей от Египет – с три милиона.

И така, възникнала следната дилема: от една страна, има хора, които са готови за предназначението си, а от друга страна, има такива, които нищо не знаят и дори не искат и да чуят за това. Как от антагонисти да се създаде единно цяло?

Това, което сътворява Моисей, няма как да се нарече по друг начин, освен като чудо. Той усъвършенства методиката на Авраам, добавяйки към нея религиозна съставка. Като човек, усещащ вътрешните, природните връзки, той е разбрал, че религиозната опаковка е най-надеждната. В нея методиката на Авраам ще бъде доставена по предназначение.

Великите кабалисти, които са въвели в ежедневието традициите, са направили така, че чрез тях да се проявява духовната светлина.[36]Баал а-Сулам. Шамати (Чуто).

Той написал поредица от указания или, казано иначе, инструкция, която и нарекъл така – Тора (ораа – инструкция). В тази дума е зашифрована и основната ѝ, вътрешна съставка. Тора е от думата „ор“ (светлина). Този документ той и предал на народа.

Освен всичко останало, именно Тора, основата на „Стария Завет“ в Библията, ускорила значително прогреса на човешката цивилизация.

Евреите са първият народ, който с гигантско усилие на мисълта и въображението, преминал от езическото многобожие към идеята за единния Бог – от политеизма към монотеизма…
Приемането на единобожието е факт с огромно културноисторическо значение. Единобожието е организирало разпокъсаният разум, разсеяната воля на човека, възпламенило неговата критична мисъл и я насочило в една посока, към изследване началото на всички начала.[37]М.Горки. Предговор към книгата “Легенда за Ахасфер – вечният скитник евреин”

КАБАЛИСТИЧНИЯТ КОД

Тора се състои от две части. Външната част са известните на всички религиозни предписания, а вътрешната част е кабала. Става дума за скритата от непосветения читател програма за управление на Вселената. Въобще, всички книги на ТАНАХ: Тора (Петокнижие), Невиим (Пророци) и Ктувим (Писания), са кабала, скрита зад историческите повествования. Освен това, съществуват и книги, написани на кабалистичен език. В тях се използва особена, не приличаща на нищо терминология. Например, на този език Авраам е написал своята книга „Сефер Йецира“ (Книга на Сътворението).

Четирите езика, използвани в науката кабала[38]Баал а-Сулам. Същност на науката кабала. са:
1. езика на Библията.
2. езика на Предписанията, който е много близък до езика на ТАНАХ.
3. езика на Сказанията.
4. езика на Кабала.

В средните векове, било доста добре известно, и то не само на кабалистите, че ТАНАХ носи в себе си кабалистично послание.

Дословният смисъл на ТАНАХ се подчинява на условията на времето и пространството. Алегоричният и кабалистичния смисъл остават завинаги, без ограниченията на времето и пространството.[39]Паулус Рициус (1470 – 1541), доктор по медицина и професор по философия. Цитатът е от Paulus Ricius. Introductoria theoremata cabalae. De coelesti agricultura // Johannes Pistrius.Ars Cabalistica. P. 116.

Не само особените, така наречени „святи книги“, са носители на вътрешната, скрита информация. Празниците на еврейския народ също съдържат кодирани сведения. Например, празника „Лаг ба Омер“.

Той се съпровожда от обичай да се чете публично кодираната, предназначена за бъдещите поколения, информация. Интересното е, че тази процедура се провежда в синагогите всяка година, в продължение на почти два месеца подред.

Като правило, нито четеца, нито присъстващата публика, имат някаква представа за какво точно става дума. Що се касае за същността на празника, тя е закодирана в самото му име. В превод от иврит то означава: „Тридесет и три дни броене“. Става въпрос за реда на преминаване на вътрешните духовни състояния от човека.

Върху кабала се простира шлейф от спекулации и митове. Например, някои учени твърдят, че кабала е някакво мистично разклонение на юдаизма, и въобще, тя се е появила много по-късно от Тора.

Те го правят, независимо, че многобройните факти говорят за обратното. Като пример може да се вземе обикновеният молитвеник. Тази е книга е изпълнена с кабалистични термини, смисълът на които, като правило, е напълно неизвестен на молещите се.

Още един показателен факт. Всяка събота след третата трапеза, семействата спазващи традициите, пеят заедно песен, която почти напълно се състои от „мистични“ кабалистични думи: Зеир Анпин,
Атик и т. н.

Учените предпочитат да не забелязват такъв вид „странности“, а е възможно и въобще да не знаят за тяхното съществувание.

Сега няма подробно да обясняваме, как и защо е станала тази замяна, но все пак има смисъл да внесем известна яснота.

„Специалистите“ не признават, че кабалистичната книга „Сефер Йецира“ е била написана от Авраам и се е появила преди понятието „юдаизъм“. Да допуснем, че те са прави. Но нали съществува още един писмен източник. Той също е книга. Нарича се „Разиел а-Малах“ (Тайният Ангел).

Днес тя свободно може да се закупи от книжарниците, да речем например, в израелския град Бней-Брак. Отваряйки тази книга, дори и не много просветения човек ще разбере, че това е кабала. Към този извод еднозначно ще го насочат специфичната терминология и многото характерни чертежи. Ако същият този човек изведнъж реши да разбере кой е авторът на книгата, го очаква изненада. Той не е някой друг, а самият Адам. Да, този същият Адам, така нареченият „първи човек“, който е живял двадесет поколения преди Авраам. По такъв начин, кабала хронологически още повече се отделя от религията.

Въпрос за друга тема. Излиза, че не Авраам, а Адам е бил първият кабалист? Принудени сме да признаем, че това наистина е така. А Авраам тогава в какво е бил първи? Както вече писахме, той е бил първият, съумял да оформи кабалистичните открития в ясна и годна за предаване на бъдещите поколения методика…

Малко слабо известна информация за Адам.

Името Адам се разшифрова[40]АШЛА а-Кадош – Горовиц Иешуа бен Авраам (1558 – 1628), кабалист, духовен водач на ашкеназката община. Произход на Адам. Предговор, 3. като „Едаме ле Ельон“ (да бъдеш подобен на висшия). И още един забележителен факт. Знае ли някой откъде води началото си еврейското летоброене? Какво се е случило в онзи първи ден, в деня на началото на отброяването? Видимо, би трябвало да е станало някакво особено събитие? Напълно вярно. В този ден, 5775 години назад във времето (спрямо текущата 2015 година) или, иначе казано, 1-вият тишрей[41]Тишрей – месецът в началото на годината в еврейския календар (пада се през септември и октомври). на 3760 година преди н.е., човек на име Адам усетил Висшата управляваща сила. Имено от този ден започва летоброенето. Кабалистите са направили този ден ежегоден празник. Той се нарича: „Рош а-Шана“[42]Раш а-Шана – дословно от иврит „Главата на годината“. (Нова година). Ето, това е.

КОй ИЗМИСЛИ ЛЮБОВТА?

Събитията, случили се на Синай, довели до установяването на еврейския народ и повлияли на хода на цялата човешка история. Те заслужават да поговорим по-подробно за тях.

Ще напомним, че крайната цел на Моисей е създаването на народ, или по-точно, на нова човешка общност въз основа на принципа: „Възлюби ближния като самия себе си“. Остава открит въпросът откъде се е взел този принцип.

Преди всичко е ясно, че той е напълно недостижим, а освен това е лишен и от всякакъв смисъл. Принципът на рационалния човек звучи горе-долу така: „Аз искам да имам всичко и да не давам нищо в замяна“. В даденият случай, не се подразбира как разбираме любовта към ближния.

Завръщаме се към въпроса, откъде Моисей или Авраам са взели своите, откъснати от реалността идеи. И защо, въпреки всичко, тези идеи са проникнали под един или друг вид в човешката цивилизация? Просто е невероятно!

Да се изясним.

В какво е същността на принципа „възлюби ближния“? В крайна сметка, става дума за обединението. Трябва да се съгласим, че то не е просто, и дори е възможно да е неизпълнимо. Освен това, става дума за най-здравата, идеалната връзка между хората.

Действително, всички знаят, че любовта е най-съвършеното средство за обединяване на хората. Например, любовта на майката към детето ѝ. Няма в света сила, способна да разруши тази връзка. Дори нейният син да е най-големият престъпник на света, майката е здраво свързана с него. Това няма как да се отрече, известно е на всички. Въпросът е друг: „а за какво ми е да се обединявам с някого, и още повече здраво?“ Виждаме, че хората ги привличат и са привлечени от малко по-различни ценности.

Ако погледнем глобално на интересите на хората, ще видим, че те са развивали обмяна и търговия, култура и изкуство, държавни, финансови и социални институции и системи. На индивидуално ниво хората се интересуват от добрите взаимоотношения в семейството и в работата си, от финансовото благополучие и здраве. Последните сто години хората ги интересува футбола, киното, а днес и Фейсбук. Освен това или на фона на това, хората непрекъснато воюват, разпространяват наркотици и т. н. в този дух. Никога и никъде хората не са си поставяли за главна цел обединението. Да се обединят за да победят, да се преборят, да се наложат, да се повеселят или да припечелят е друго нещо.

Хайде да поспрем за минутка, внимателно да погледнем приведения по-горе списък от човешки интереси и си зададем следния въпрос: „А кое от по-горе изброените занимания не води до обединение?“.

Сега с този контра въпрос ще се върнем към нашия списък.

И така, културата и изкуството. Нима не ни обединяват? Да си спомним следните изрази: „културни връзки“, „взаимопроникване между културите“, „изкуство на общуване“, „изкуството като средство за комуникация“. Да продължим нататък.

Държавните, финансовите и социалните институции и системи. С тях всичко е просто. Те регулират връзките на съдържащите се в тях елементи, за да могат държавите, концерните, фондовете и финансовите пирамиди да живеят и процъфтяват. Дали това радва или не редовия гражданин и клиент е друг въпрос, но все пак обединява страните, държавните и световните структури. Какво имаме по-нататък? Семейството, работата и здравето. Семейството е клетката на обществото. Работата е производственият колектив. Здравето е допълнителна възможност или повод да се получи помощ, или, иначе казано, да пообщуваме с медицинските справочници, с интернет, с поликлиниките или със знахарите. Какво ни остана? Наркотиците са наркокартелите. Войните са присъединяване на нови екзотични колонии, изграждане на империи и разпространяване на английския език, като международно средство за общуване. Киното и футбола – тук, изобщо няма за какво да говорим.

Време е да си направим изводи. Поразително е. Цялата дейност на човека в миналото, настоящото и бъдещето не само не пречи на обединението, а точно на обратно, подпомага го. През цялата си история, воювайки и правейки революции, лъжейки и убивайки, изкарвайки пари и издавайки романи, без да го разбираме и желаем, без да си даваме сметка, се обединяваме, обединяваме и само се обединяваме.

Защо да отиваме по-далече? Какво друго е смяната на обществените формации, ако не търсене на съвършената рецепта за човешко обединение? Към това можем да добавим, че понятието „фашизъм“, произлиза от италианската дума „fascio“ – „сноп, връзка, обединение“.

Тоест, през цялата си история, сме правили само това, търсили сме пътища за обединение. Без сами да го разбираме и желаем, се оказваме в ситуацията на малкото дете, счупило вазата. Сълзите на пакостника текат като реки, а за оправдание хълца: „Аз случайно, без да искам, повече няма да правя така“. Но нали все пак разбираме, че той все едно, ще продължи, и то още как ще продължи.

Днес, оказвайки се в затворен глобално-интегрален свят, все още не сме разбрали, че всичко е свършило, вече сме обединени, а поточно съединени. Проблемът е само в едно – това се е случило не по наша воля. Оттук следва неутешителният извод: ние не сме се обединили, нас са ни съединили. Съгласете се, че това съвсем не е едно и също.

С ПРЪЧКА КЪМ ЩАСТИЕТО

Възможно е, сега в нас да се е появил зачатък за разбирането на методиката на Авраам: как да се научим да се обединяваме помежду си, сами, на добра воля, без страдания и други излишни усложнения. Какво може да е по-актуално и важно?

Ако се беше случило чудо, и вавилонците бяха приели тогава идеите на Авраам, навярно щяхме да живеем в съвсем друг свят. Нямаше да ги има Чингиз Хан и Хитлер, средновековните клади и колективизацията, финансовите пирамиди и депресии. А какво би било? Трудно е да се каже. Пророците дават определение за такова идеално състояние на човечеството: „Като един човек с едно сърце“[43]РАШИ. Швилей Танах, Шмот, 19:2л. Какво се крие зад това е трудно да разберем, въпреки че с еврейския народ все пак веднъж се е случило нещо подобно в пустинята Синай.

Вече приведохме кратко описание на станалите там съдбоносни събития, но как все пак се е случило всичко това е неразбираемо.

Как са могли, на практика идолопоклонниците, тъй като евреите в Египет и в подножието на самата планина Синай са принасяли жертви на своите идоли, да направят това, за което днес ние дори не си помисляме?

Но много дни прекарали синовете на Израел в Египет и отново започнали да вземат пример от египтяните, и подобно на тях, да служат на своите идоли…[44]РАМБАМ. Мишне Тора, Законите на идолопоклонничеството, 1:3.

Вярно е, че не са били светци, но, от друга страна, те били потомци на онази първа група, която събрал Авраам. Вътрешният потенциал, който е бил в групата на Авраам, частично преминал в някои от тях. Може да се нарече особен ген, а може и предразположеност. Подобно е на придобитата по рождение способност към музиката или рисуването. Наличието на такива способности е добре, но е малко. Нужни са още много допълнителни усилия.

А какво да правим с тези, в които въобще няма такъв потенциал?

И изобщо, каква е същността на методиката на Авраам? Как работи?

Давайте подред.

Крайъгълният камък на методиката се състои в това, че човек трябва да разбере, или по-скоро, много да поиска да се обедини с другите. Всъщност, това е напълно логично. Прекрасно знаем, че ако човек няма желание за нещо, той дори няма да му обърне внимание. Въпросът е, откъде в него ще се появи такова странно желание да се обединява?

Съществуват няколко варианта за появата на такъв талант.

Първият вариант е генетичната предразположеност. Всички познават хора, които не могат да си представят себе си, без постоянно общуване. Те обичат да ходят на гости, да звънят по телефона и да изпращат имейли.

Вторият вариант е възпитанието. Да допуснем, че мама, тати, учителите и децата в детската градина от сутрин до вечер рекламират радостта от обединението и дружбата. Ако се хванем здраво за работа, резултатите са гарантирани.

И накрая, последният вариант, от безизходност. Голяма част от човечеството се приближава със скокообразни крачки към този вариант. Световната криза и другите напасти ни тласкат към него. Неговата същност много ясно се изразява от максимата: „С пръчка към щастието“.

Хората, събрали се в пустинята, се отнасяли към всички изброени категории. Имало такива, за които това било близко и естествено. Имало други, които преминали курс по възпитание. Имало и такива, които, както се казва, ги принудил живота.

Не сме споменавали за това, но след Авраам еврейският народ изминал не лек път на установяване под управлението на неговия син Ицхак, а после и на неговия внук Яаков. През цялото това време действала системата на възпитание, учредена от Авраам.

И посял той в сърцата им тази велика истина, и написал за нея книги. И научил на нея Ицхак, сина свой, и започнал той да обучава и възвръща хората към нея. А Ицхак я предал на Яаков и му заръчал да обучава другите…[45]РАМБАМ. Мишне Тора, Законите на идолопоклонничеството, 1:3.

ЕДИН ЧОВЕК С ЕДНО СЪРЦЕ

Да допуснем, че има желание за обединение. Възможно е да е предадено по наследство, а може и да е дошло от попадане в добра детска градина. Случват се такива неща. Не много често, но все пак се случват. А сега какво?

От този момент започват парадоксите. Методиката на Авраам започва да работи и човек постепенно достига до осъзнаване на… безсилието си в опитите за обединение. На пръв поглед този резултат е противоположен на първоначално планираното. Тогава за какво е цялата врява?

Отговорът е: за да ни доведе до разбиране на жизнената необходимост от обединението. Тогава нашият стремеж да се обединим ще стане истински.

За по-нагледно да си представим следната картина. Намирам се в пустинята. Жегата е като в сауна. Храна вече няма, а водата е на привършване. Слънцето заслепява очите, а в небето кръжат лешояди. Заобикаля ме огромна тълпа от хора, но те ме ненавиждат, а аз тях. Безсмислено е да очаквам помощ от тях. Не мога да се махна, а няма и къде…

Дълго може да рисуваме живописни картини, но е безполезно, трябва да се усети. Каквото и да се случва, ясно е само едно: обединението с тях е единственото, което може да ме спаси. Другата възможност е смъртта в пустинята.

Сега преминаваме към централната точка от методиката на Авраам и Моисей. За да се откъснем от състоянието на ненавист и да достигнем до състоянието „като един човек с едно сърце“, съществува само едно средство, наречено Поръчителство (Арвут). Трябва да поръчителствам за всеки, когото ненавиждам сега. Да поръчителствам с пълна отговорност, окончателно и безвъзвратно. От този момент всичките им потребности за вода, храна, и т.н. стават за мен по-важни, отколкото моите собствени.

Условието е абсолютно неизпълнимо за човек. Макар, че се намира в пустинята, накрая на силите си…

Всичко това се е случило с еврейския народ след изхода му от Египет. Всеки от тях е поръчителствал за всеки. Това едновременно са го направили 600 000 човека. Известно е също, че в знак на приетото поръчителство между тях са произнесли фразата „Ще направим и ще чуем“.

Какво се е случило по-нататък? Между всички тях изведнъж се е появило усещането за нерушима вътрешна връзка. Откъде се е взело то? А откъде се взема в органичното ни тяло силата, даваща му живот? По какъв начин тази сила прави неживото – живо? Това никой не знае. Дори и нобеловите лауреати по физика и биология. Ние само знаем, че това е възможно, но само при хармонична връзка между органите.

В пустинята, благодарение на методиката на Авраам и Моисей, с хората се случило именно такова обединение. От този момент, те разбрали какво означава „Възлюби ближния като самия себе си“. Това е всичко. От малкия до големия…

Какво е станало след това? Появили се нови, неизвестни досега потребности и постигнатото от народа състояние изчезнало. Народът отново съумял да приеме поръчителството, после отново станал като всички народи. Така продължило до Първия Храм. А след това отношенията се развалили окончателно и, като следствие, Храмът бил разрушен…